Снимка: Архив infostock.bg

Бившият премиер Иван Костов призова за промяна на данъчната система в България, съобщават от dir.bg. По неговата оценка сегашното неадекватно и недобро данъчно облагане е причина за много вредни процеси в държавата.

Плоските преки данъци са една от основните причини за укриване на доходите, каза директорът на Центъра за анализи и управление на рискове към НБУ Иван Костов на научна конференция "10 години плосък данък в България", организирана от КНСБ и фондация "Фридрих Еберт", цитиран от БТА.

Костов посочи, че за работодателя е по-изгодно да получава ниско облагане и лични доходи, и от тях да заплаща нерегистрирани доходи на заетите, защото по този начин избягва заплащането на всички предвидени по закон осигурителни вноски в размер на 32,7 процента. Според него това ще е невъзможно, ако се приеме прогресивна скала и се облага с 32 процента максималната печалба. Ако тя се облага с толкова, ако доходите на работодателя се облагат, както беше до 2001 година - с прогресивна скала до 38 процента, работодателят няма да има никаква сметка да изтегля от фирмата парите като личен доход и да ги плаща нелегално на хората, обясни Иван Костов.

Той препоръчва да се възстанови данъчноосигурителната система от реформата преди 2001 година, но по думите му това е очевидно неизпълнима препоръка при сегашните предпочитания на българските избиратели. Тогава доходите бяха с необлагаем минимум, нямаше необлагаем минимум за печалбата на предприятията, имаше прогресивна скала, която пречеше да има тези заобикаляния на данъчните и осигурителните вноски, изтъкна бившият премиер. По думите на Костов в сегашната икономическа обстановка, когато произведеният брутен вътрешен продукт е с около 3,5 пъти по-голям от тогавашния, държавата трябва да предвиди и данъчни облекчения за реинвестирани в капиталообразуване печалби. В противен случай няма да се стимулира натрупването на капитал и създаването на работни места, допълни Костов.

Експертът анализира, че в момента е вън от съмнение, че облагането на брутните трудови доходи с данъци и осигурителни вноски не е пропорционално. Костов отбеляза, че колкото повече растат над максималния осигурителен доход доходите на облаганото лице, толкова повече делът на данъчните и осигурителни вноски клони към 10 процента. Общото облагане на хората с високи доходи клони към 10 на сто, а на тези с работна заплата под максималния осигурителен доход, данъчната и осигурителната тежест е 42,7 процента, каза Иван Костов.

По думите му всичко това означава, че хората с високи доходи не са ангажирани с контрола на изпълнението на функциите на българската държава. При приблизително едно и също натоварване на БВП с данъци и осигурителни вноски - 29,9 на сто през 2001 година и 30 процента през 2017, приходите от облагането с данък доходи физически лица и здравноосигурителни вноски са с много по-малък дял от общите данъчни и осигурителни приходи - през 2001 година те са 44 на сто, докато през 2015 те са 38,9 на сто от общите, което е за сметка на увеличаването на приходите от ДДС, отбеляза Костов.

Според него този намален дял е причина за други съществени рискове в управлението на бюджета - извършват се големи преразпределителни процеси между приходите от косвени данъци и разходите, които прави бюджетът като трансфера към НОИ. Тук е и причината за износа на евтин труд от страната, допълни Костов.

Според бившия премиер в България действат и други негативни фактори, които произтичат от недофинансирането на поетите от държавата жизненоважни за обществото функции. Той очерта кои са тези основни функции - в сферата на сигурността, където мнозина доплащат, особено фирми за своята сигурност, на образованието, където родителите плащат допълнителни уроци, в здравеопазването, където всички доплащаме за здравна услуга.

Още по темата:

Плащането на данъци по електронен път нараства, показва проучване на Visa

Декларацията за дължими данъци за второто тримесечие се подава до края на юли

Данъчната свобода настъпва на 13 май тази година