Снимка: pixabay

Георги Вулов

Обявеното миналата седмица от премиера Борисов увеличение с 10% на заплатите на държавните служители от началото на следващата година е поредната много добра ПР акция в условия на нарастващо напрежение вътре в управляващата коалиция и протести срещу кабинета. Като добавим и гафовете на държавни служители от пътната агенция около катастрофата през август край Своге, при която загинаха 17 души, както и други излезли наяве напоследък гафове с работещи в системата на държавната администрация, като скандалния случай с изпълнителния директор на Агенцията по горите, който след журналистическо разследване за злоупотреби със служебно положение беше принуден да подаде оставка.

На практика обещанието на министър-председателя за увеличаване на заплатите не е нито изненада, нито новина, а защита на държавния служител, вкл. военни, полицаи и учители, преди изборите за местна власт и евродепутати.

Планираното увеличение

Истината е, че това увеличение на трудовото възнаграждение е планирано в средносрочната финансова рамка на Министерството на финансите, в която е заложено увеличение на минималната работна заплата (МРЗ) от 1 януари 2019 година от 510 на 560 лева, което е приблизително 10%, колкото обеща премиерът. Освен това, нарастването на МРЗ оказва влияние върху ръста на средната работна заплата, особено за държавните служители. Да припомним, че в същата тригодишна бюджетна прогноза е заложено от 1 януари 2020 г. МРЗ да нарасне на 610 лева и от 1 януари 2021 година да се увеличи до 650 лв.

Ако се доверим на данните на Националния статистически институт (НСИ), през последните 4-5 години средната работна заплата се увеличава средно с 8-12 на сто годишно, което по темп на нарастване е сред най-високите в ЕС. Друг е въпросът относно номиналното изражение на доходите спрямо повечето страни-членки на Европейския съюз - българинът все още получава най-ниското заплащане. Дори и с това темпо на нарастване на трудовите доходи, ще са нужни поне 22 години, за да догоним средните в ЕС, според неотдавнашно проучване на КНСБ. Въпреки че вицепремиерът Екатерина Захариева преди няколко месеца на синдикален форум за интеграцията на Западните Балкани по време на българското председателство на Съвета на ЕС обяви, че ако България запази същите темпове на икономически растеж, до десетина години ще достигне средните доходи на ЕС. С други думи, нарастването на брутния вътрешен продукт (БВП) не трябва да пада под 4 процента през следващите 10 години. Дали това е реално, както се казва предстои да се види, но по последни данни на „Евростат", България изостава по трудово възнаграждение между 5 и 10 пъти спрямо работещите във водещите икономики на ЕС - Германия, Франция, Великобритания. Да не говорим за жизнения стандарт и скритата инфлация.

Вижте още: Жизненият стандарт на домакинствата с нулев ръст за 7 години

На същия синдикален форум през май тази година стана ясно, че в региона на Западните Балкани след нас по нетен доход (след приспадане на данъци и осигуровки) са само Албания с около 300 евро и Македония - с 387 евро. В България нетният доход в края на 2017 година е 450 евро, като сме изпреварени от Сърбия (456 евро), Косово (457 евро), Черна Гора (512 евро), Хърватия (794 евро) и Словения (1030 евро).

Кого ще засегне увеличението

Сред решението на правителството за увеличаване на заплатите на държавните служители, финансовият министър Владислав Горанов обяви пред журналисти, че повишението няма да е „на калпак", а според заслугите, което беше приветствано и от бизнеса, но със забележката, че държавната администрация продължава да е нереформирана.

По данни на финансовото министерство служителите на държавна издръжка са 433 хиляди души. За 10-процентното увеличение от догодина ще са нужни допълнително 1,1 млрд. лв., като тук се включва и планираният ръст на доходите за учителите, който е утвърден за 20%, или около 1% от БВП.

Според Горанов, от увеличените разходи за персонал ще последва и по-голям приход в социалните и здравноосигурителните фондове. Най-вероятно това ще се отрази и върху частния сектор и във всички останали сфери. По думите на финансовия министър, шефовете в държавната администрация ще преценяват и кой да получи повече и кой по-малко увеличение на заплатата. "Това ще става на принципа повече свършена работа - повече пари", подчерта Горанов.

По неговите думи, системата за атестация в държавната администрация и сега давала възможност да се оценява трудът на служителите. Освен това се обсъждат механизми за заплащане според тежестта за работата, каквато възможност е предвидена в проекта за промени в модела за заплащане в армията.

Какво става с реформата?

Дори и да не са „на калпак" парите за увеличение за заплати на държавната администрация без самата система да бъда реформирана са като да се налива вода в пясъка. От бизнеса препоръчват поне да се оптимизира щата. А от това ще имат полза и работещите в самата администрация, които ще може да получават адекватни доходи, а не само 10-процентно увеличение.

Финансистът Георги Ганев смята, че не всеки държавен служител трябва да получи увеличение на заплатата си: „10 процента по-производителен ли е станал, всички държавни служители еднакъв принос ли имат към производителността на държавните услуги. И има ли критерий по който мерим производителността на този публичен сектор", попита риторично икономистът пред БНР.

И въпреки че при встъпването в длъжност на всяко от досегашните правителства през последните 10 години, първото нещо, което се обещава, е да се реформира администрацията, а тя постоянно нараства. Затова е и съвсем естествено при раздут щат средната заплата за всички да е ниска.

Показателите в подкрепа на увеличението

Прогнозните данни на Министерство на финансите показват, че излишъкът в бюджета в края на август достига 2,5 млрд. лв. към края на август, показват предварителните данни на Министерството на финансите. Постъпленията в хазната се очаква да достигнат близо 26 млрд. лв., което е увеличение от 2,7 млрд. лв. спрямо август 2017 година. Според финансовото ведомство повишението се дължи на основно на по-високите данъчни и неданъчни приходи, които нарастват с 2,4 млрд. лв. или близо 11%.

Това 10-процентно увеличение на заплатите ще изисква всяка година да се залагат нови 1,1 млрд. лева или общо разходите за държавната администрация да нараснат от 8 млрд. лв., колкото са в момента, на 9,1 млрд. лева. Като прибавим и увеличените на заплатите в армията, където се планирани още около 250 млн. лева годишно, както и в здравеопазването, за което се говори за ръст на заплатите също с около 10 на сто, излиза, че само за издръжка на държавната администрация ще са нужни всяка година по 9,6 млрд. лева. От което възниква другият много съществен въпрос: Ще има ли постоянен икономически ръст от поне 4 на сто всяка година?

Още по темата:

Райфайзенбанк: Отново по-нисък ръст на БВП от очакваното

Ето колко изкарват американците на различна възраст

Хиперинфлацията и можем ли да имаме полза от нея?