Последното ежегодно проучване на Асоциацията на колекторските агенции в България (АКАБГ) от кампанията „Eвропейски навици на плащане" показва, че близо половината от анкетираните 200 компании, предимно малки и средни предприятия, ползват услугите на специализирани коректорски агенции и благодарение на тях 11 процента от оборота на бизнеса се връща. Тук сме на първо място в източна Европа, а в цяла Европа ни води само в Германия. Това каза в интервю за БНР Райна Миткова, председател на АКАБГ и управител на EOS България.

По думите на Миткова, тази година новините са положителни. Гражданите са „доста по-дисциплинирани" от бизнеса, но междуфирмената задлъжнялост продължава да бъде „горещият проблем" на нашата икономика. „Добрата новина е, че българският бизнес взема все повече мерки, за да събира своите вземания", подчерта Миткова.

Хората искат да харчат повече

Освен това, според нея, всички проучвания показват, че в Европа хората са настроени да харчат повече, тъй като икономиката е в много върхова форма. „Следващата добра новина е, че тук не само харчим, но и успяваме да погасяваме задълженията си. Има подобрение в показателите за плащане на дълговете както от гражданите, така и от бизнеса. Ние го отдаваме на общия икономически подем не само в България, но и в Европа", посочи Миткова.

Изследването "Европейски навици на плащане 2018" се провежда за 11 път съвместно с независимия институт за пазарни проучвания Kantar TNS сред 3400 компании от търговията, индустрията и услугите в 17 европейски държави. Обобщените резултати сочат, че средно в Източна Европа се плащат в срок 78% от фактурите при 76% в България.

Според представеното днес проучване на АКАБГ, през последните две години

4% от фактурите, които българските фирми са издали, не са били осребрени

а всяка пета е платена със закъснение. България е на първо място в Европа и по дял на фирмите, които се опасяват от фалит заради забавени плащания, а всяка четвърта компания в страната очаква да спре да работи заради просрочия на контрагентите като делът им нараства с два процентни пункта за година.

Проучване на АКАБГ показва още, че България следва европейските тенденции за редовност на плащанията при издадените фактури - 76% се плащат в уговорения срок (при средно 78% за Източна Европа и 74% за България през 2017 г.), 20% се плащат със закъснение (при 22% година по-рано), а 4% се отписват поради невъзможността да бъдат събрани изобщо (показателят не отчита промяна спрямо 2017 г.).

„Близо 60 на сто от компаниите отчитат, че забавените плащания намаляват печалбите им, 47% изпитват недостиг на ликвидност, а също толкова се налага да увеличат разходите си за лихви", съобщи Райна Миткова. По нейните думи, ако едно вземане не е събрано в рамките на девет месеца, е твърде вероятно това да не стане никога. Това принуждава фирмите да ограничават персонала си: „За да компенсират тези негативни ефекти, 27% от компаниите ограничават инвестициите, всяка четвърта съкращава служителите или не наема нови, а почти същия дял от компаниите повишават цените.

През 2017 година същото проучване от кампанията „Eвропейски навици на плащане" констатира, че окол 25% от фирмите в България са притеснени заради неплатени фактури, докато през настоящата техният брой е намалял.

Забавените плащания в България достигат 53 дни

Средно българският бизнес получава парите си с 18 дни закъснение, а заедно с обичайното отложено плащане от средно 35 дни, забавата достига 53 дни, отбеляза Миткова. Тя обясни, че причина за забавянето при фирмите е фактът, че длъжникът от своя страна също не може да събере своите вземания.

„Лошите дългове на гражданите най-често възникват поради слаба финансова грамотност и неумение да управляваш личния си бюджет", каза Миткова. Тя припомни, че по данни от други изследване средният длъжник в България е млад мъж с доход от 1000 - 1500 лв., работещ перспективна работа, например в IT индустрията, който харчи неразумно за технологични устройства.

Колекторските фирми не са борчески групировки от миналото

На въпрос на водещата по БНР как в асоциацията успяват да се преборят с негативните нагласи на хората към фирми и институции, на които са възложени по закон права да събират неизплатени задължения към банки, компании и дори към държавния бюджет, Миткова отговори: „Надявам се, че представата за колекторските фирми като борчески групировки, е останала в миналото. В последните години правим сериозни усилия с колегите от асоциацията, а и с журналистите, и с обществеността, за да се запознаят как работим и какво се случва с длъжниците. Без нас много трудно мога да си представя как би функционирала икономиката, защото ние сме стожерите на добрия икономически процес. Ние държим и двете страни в процеса на задлъжнялостта - кредитор и полуател на кредит, вкл. стокови кредити и услуги, да са коректни. Затова се опитваме да помагаме като работим в рамките на закона, с коректни методи, особено към длъжниците, с уважение и зачитане на достойнството на отсрещната страна.

Миткова обясни, че АКАБГ има вътрешни правила и кодекс, които се спазват. От миналата година браншовата организация е стартирала кампанията „Мисията платено", чрез която членовете на браншовата асоциация се опитват по разбираем начин да обяснят и на потребителите, и на бизнеса как да се предпазят от несъбраните вземания. Ако обаче изпаднат в ситуация на задлъжнялост, което може на всеки да се случи, какви стъпки да предприемат, за да могат най-безболезнено да излязат от процеса.

„Разработили сме наръчник „Как да управляваме задълженията си", който да им помага. Работим и с ученици - гимназисти, на децата възлагаме да разработват и представят бюджет", уточни Миткова.

По нейните думи, първото нещо, с което са се сблъсквали колекторските фирми, когато са започнали работа с ученици, а и с бизнеса, че никъде не се преподава как да се управлява личния бюджет. „Това е и една от основните причини и за потребителите, и за бизнеса да изпада в задължения, тъй като трудно могат да си направят сметката дали могат да поемат задълженията, за които подписват договори за различни видове кредити."

На уточняващ въпрос: На какво ниво се случва това повече - при граждани или при бизнеса, Миткова отговори: „В момента фокусът ни са младите граждани, които тепърва ще влязат, така да се каже, в икономическия оборот. С бизнеса правим различни образователни семинари, на които се стремим да обясним какво е значението на умението да планираш и управляваш финансите си, защото ние българите сме предимно клиентски ориентирани - искаме да произведем стока или услуга, но направо ни е неудобно да си поискаме парите. И в същото време сме наясно, че не можем да продължим да функционираме, ако клиентите не си платят за стоката или услугата."