Със сигурност данъчната администрация няма да приеме искането на бизнеса да бъде отложено въвеждането на новите касови апарати, ако не получи нареждане „от горе", което не е изключен. В сутрешния блок на bTV говорителят на Националната агенция за приходите НАП Росен Бъчваров заяви категорично, че няма да има отлагане за въвеждането на нов софтуер или подмяна на целия апарат за 190 хил. търговци, регистрирани по ДДС.

На по-новите апарати ще трябва софтуерът за се подмени или да се пренастрои. След промяната, всички търговците ще се отчитат онлайн на всеки пет минути за всяка издадена касова бележка.

Сроковете

Подмяната на старите апарати или инсталиране на новия софтуер, трябва да стане до края на март 2019 година. Срокът за всички останали, включително бензиностанциите, е до края на юни 2019 г., а за тези, които използват интегрирани автоматизирани системи за управление на търговската дейност - до края на 2019 година.

Кого засягат промените

Те се отнасят до практически всички търговци, вкл.: производители и разпространители на специализиран софтуер, хотели и др. места за настаняване; заведения за хранене; общопрактикуващи лекари; лечебни заведения; счетоводни къщи; търговци на дребно, куриерски фирми; таксиметрови шофьори; занаятчии и свободни професии в сферата на търговията със стоки и услуги, и др. Дори градският транспорт в някои големи градове ще бъде засегнат, което показва, че обхватът на засегнатите лица е много по-широк от първоначално предвиденият, твърдят от Българската стопанска камара (БСК).

Равносметката от промяната

По думите на Бъчваров, с промените НАП ще има още по-детайлна информация кой укрива данъци и кой не. Той даде и конкретен пример - дали е реално ресторант с 8 души персонал да отчита оборот от 60 лв. „Чрез промените ще бъдем много по-ефективни в контрола и то към непочтения бизнес", подчерта говорителят на НАП и допълни, че търговците трябва да са спокойни, защото няма да се изисква кодът на самите устройства.

Освен това вече ще има еднакви служебни бонове за всички търговци, тъй като Наредбата не допуска издаването на други, освен изрично дефинираните в подзаконовия акт.

"Годишно държавата губи приход от 330 млн. лв. заради липсата на регулация на софтуера на касовите апарати. Понеже никога не е имало регламент, а промените са сериозни, затова сега има дискусия. Но ние нямаме принципни различия с бизнеса", заяви Росен Бъчваров.  

Данните на НАП сочат, че регистрираните в системата на приходната агенция касови апарати са малко над 440 хил., но половината от тях за последната една година не са подавали информация, т.е. са неактивни.

Моделите, произведени през последните 2-3 години, които по обобщени данни на бизнеса са около 85-90 хиляди броя, ще може да им се инсталира новият софтуер, но всички останали ще трябва да се сменят с нови. Приблизителните изчисления сочат, че за смяната бизнесът трябва да направи разход общо от порядъка на 120 млн. лв.

Позицията на бизнеса

Новите изисквания към касовите апарати са пореден удар върху бизнес средата и, най-вече - срещу „белия" бизнес, който съвестно отчита и плаща данъци. Промените в Наредба Н-18/2006 за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, са пример за нормативна нестабилност и за въвеждане на административна и финансова тежест без адекватна оценка на въздействието. Около тази позиция се обединиха участници в специална пресконференция в БСК, проведена на 22 октомври 2018 г., на която бяха представени позиции, аргументи и предложения на засегнати браншови и съсловни организации във връзка с приетите в края на септември т. г. промени в Наредба Н-18/2006.

От бизнеса уточниха, че не са против желанието на Министерство на финансите да повиши фискалната дисциплина, да ограничи нелоялните търговски практики и да намалява дела на „сивата" икономика. В същото време, обаче, работещият „на светло" български бизнес е сериозно притеснен от изключително кратките срокове, в които трябва да приведе дейността си в съответствие с изискванията, както и непрецизно формулираните текстове в наредбата, които създават неяснота, правна несигурност и икономическа непредвидимост.

„Длъжни сме да отбележим, че новите изисквания в Наредбата създават допълнителна административна тежест и изискват нови разходи, които ще бъдат значително по-високи от първоначалните оценки", каза на пресконференцията финансовият директор на БСК Станислав Попдончев.

Това, което най-много притеснява бизнеса е, че Наредбата предвижда, когато се открие някакъв пропуск във функционалността на софтуера, НАП ще изпрати съобщение до всички лица, които използват софтуерa, че на това лице е съставен акт. Освен това, в периода на обжалване на този акт, ако има такъв и след окончателното му влизане в сила, НАП ще изпрати второ съобщение по електронен път, че търговците трябва незабавно да преустановят използването на подобен софтуер в търговските си обекти. „Това, от една страна, поражда несигурност в производителите на софтуер, от друга страна поражда несигурност и за ползвателите на софтуер, тъй като каквато и инвестиция да направят, те не са сигурни в кой момент може да се окаже, че дори новозакупеният софтуер няма да отговаря на изискванията", обясни Станислав Попдончев.

Няма достатъчно време за подмяната

От Българската асоциация за развитие на бизнес софтуер (БАРБС) настояват срокът да бъде удължен, за да се прецизират изискванията към бизнеса. Ясен Танев, председател на управителния съвет на БАРБС, който също участва в сутрешния блок на bTV, посочи, че в момента достъпът до данни на НАП е твърде широк, а времето е недостатъчно, за да се изпълнят някои технологически процеси.

„Ако има търговци, които не отчитат оборот, това може да се случва и при нови софтуер", каза Танев и препоръча като специалист да се прецизира обхватът на данните, които ще се получават чрез фискалните устройства, защото може да се стигне до изтичане на конфиденциални данни.

Танев подчерта, че подмяната на софтуера на едно устройство става за дни, а не за 15 минути, както се твърди от приходната администрация.

От ИТ уточняват, че сроковете са неизпълними и поради още едно изискване. В Наредбата е записано, че подмяната на фискалните устройства и инсталацията на софтуера трябва да се случи абсолютно едновременно. Това означава синхронизация между поне 5 различни по дейност фирми​  (производител на фискален апарат, производител на софтуера, сервиза на касовия апарат, фирмата, която инсталира софтуера).

Граждански контрол

Промените в Наредба №Н-18 изискват информацията за всяка покупка, платена в брой, с чек, ваучер, дебитна или кредитна карта, или с други заместващи парите платежни средства, да се изпраща до пет минути към сървърите на НАП. На всяка касова бележка трябва да има и двумерен баркод (QR код). След сканирането му всеки клиент ще може да провери дали данните за неговата покупка са изпратени и отчетени в НАП, както и ако това не се е случило - да подаде автоматично сигнал за това. По този начин данъчните очакват да се засили гражданският контрол и да се подобри финансовата дисциплина на търговците при отчитане на оборотите, обясниха  реди време от НАП, когато бяха представени промените във въпросната Наредба.

За какво настоява бизнесът

На пресконференицята в БСК бяха представени исканията на работодателите, а те са:

- Удължаване на сроковете, предвидени за изпълнение на изискванията на Наредбата;

- Прецизиране на използваните дефиниции и разпоредби, за да се изключат възможности за интерпретации, които не са съобразени с целта на Наредбата или биха насърчили и позволили недобросъвестни практики при контролиращите и контролираните;

- Всеки софтуер да бъде сертифициран преди въвеждането му на пазара, за да се избегнат случаите, в които един софтуер се обявява за несъответстващ на изискванията на Наредбата, преди да е осъществен съдебен контрол;

- Изменения в самия Закон за ДДС, според които административно-принудителните мерки от типа „запечатване на обект за срок до 30 дни" да не се прилагат при първо нарушение;

- Въвеждането на стандарти относно сигурността на информацията, до която органите на НАП имат достъп, и ясно дефинирана отговорност на съответните органи и институции в случай на злоупотреба с такава информация или „изтичане" на такава информация;

- Премахване на неравнопоставеността в изискванията и критериите към различните участници в търговския процес;

- Премахване на дублиращите се изисквания във фискалната среда чрез въвеждане на нови системи за контрол на дейността на бизнеса;

- Модернизация на фискалния процес чрез модерна законова рамка за регистрация на плащания, продажби и фактури в контекста на електронното управление и дигиталната икономика.

В края на пресконференицята Станислав Попдончев заяви: „Предприемаме действия за обединяване на всички браншови и професионални организации за единна позиция по отношение на Наредба Н-18. Търсим диалог с министъра на финансите и НАП и сме готови да участваме на експертно ниво във всякакви работни групи за прецизиране на Наредба Н-18."

Финансовият директор на БСК предупреди, че при липса на диалог ще бъдат сезирани съответните институции, включително компетентният съд. Налице били и дискриминационни разпоредби, поради което може да бъде сезирана Европейската комисия или да се приложат международни договори за защита на инвестициите.

От НАП обаче уточниха, че още на 18 октомври на сайта на приходната агенция има подробна информация, и е публикуван специален софтуер, с който всеки, притежаващ фискално устройство, може да провери дали то подлежи на доработване или не.

Още по темата:

Горанов: Всеки 10-ти търговец е нарушител, сочи справка на НАП

Данъчните тръгват на проверки нощем и в почивните дни