Данъците ще вървят постепенно нагоре, но не като ставка, а като обем. Това каза в сутрешния блок на БНТ председателят на комисията по бюджет и финанси в парламента Менда Стоянова по повод предстоящото обсъждане на проектобюджета за 2019 г.

По нейните думи, промяната на ставките не се налага, тъй като е постигнат огромен ръст в приходите, без данъците да се увеличават. В мотивите за приемането на прокетозакона за държавния Бюджет 2019, одобрен от правителството на извънредно заседание в неделя и внесен в Народното събрание от финансовия министър в понеделник, 29 октомври, пише, че основните приоритети на данъчната политика са свързани със:

- запазване на ниските данъчни ставки за корпоративните данъци и тези на данъците върху доходите на физическите лица;

- поддържане на устойчиво ниво на бюджетните приходи при запазване на тежестта на данъчното облагане;

- повишаване на събираемостта и намаляването на дела на сенчестата икономика;

- борба с данъчните измами и укриването на данъци; намаляване на административната тежест и разходите за бизнеса и гражданите.

Това означава, че реално повишение на данъчните ставки в преките данъци не се предвиждат, само малки корекции. При косвените правителството не предлага никакви промени на практика.

Защо се повишава максималният осигурителен доход

Затова и Менда Стоянова подчерта, че повишаването на максималния осигурителен доход не е вдигане на данък, а необходимост за привеждане в съответствие с ръста на средната и минималната работна заплата. Освен това, според Стоянова, увеличаването на максималния осигурителен доход на 3000 лева носи плюсове за вносителя. „Трябва да престанем да разглеждаме осигуровката като данък, защото в крайна сметка през осигуровката и нейния размер получаваме някакви придобивки през обезщетения" подчерта председателят на парламентарната бюджетна комисия.

„Максималният осигурителен доход е свързан и с максималната пенсия", изтъкна Менда Стоянова. Според нея, това увеличение не е било предвиждано, но е постигнато чрез преговори със синдикатите. Тя обясни, че повишаването на максималния осигурителен доход е свързано с вдигането на тавана на пенсиите. „Вдигането на тавана на пенсиите, тъй като има много пенсионери, ограничени от този таван, вървеше през увеличение на максималния осигурителен доход. Казах, че съм изненадана от това, но има логика", призна Менда Стоянова.

Тя допълни, че чрез повишаването на средната работна заплата, максималния и минималния осигурителен доход растат приходите и респективно обезщетенията от бюджета.

Кои данъци ще се променят

Според одобрената макроикономическа прогноза (2019-2021), която стана на правителственото заседание, на което бяха приети трите бюджета: държавния, на здравната каса и на общественото осигуряване, е записано кои данъци ще се променят:

1. За повишаване на бюджетните приходи и борба с данъчните измами чрез:

- предотвратяване на некоректно ползване на данъчно облекчение за основно жилище, съгласно което данъкът върху недвижимите имоти се определя в пълен размер за всички жилища на данъчно задълженото лице при установяване, че същите са декларирани като основни;

- жилища и за периода, в който едновременно са декларирани като основни повече от едно жилище;

- регламентиране на нов начин на определяне на данъка за леките и товарни автомобили с технически допустима максимална маса не повече от 3,5 т.;

- повишаване на акцизната ставка на нагреваемите тютюневи изделия от 152 лв./кг. на 233 лв./кг.

2. За подобряване на бизнес средата и намаляване на административната тежест и разходите за бизнеса и гражданите чрез:

- намаляване на административната тежест, във връзка с деклариране на обстоятелства при ползване на данъчни облекчения в ЗДДФЛ;

- намаляване на административната тежест върху гражданите и бизнеса в Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС);

- облекчаване на административната тежест при осъществяване на сделки с моторни превозни средства в ЗМДТ.

В ефира на БНТ Менда Стоянова обясни, че при данъка за автомобилите става дума за преразпределение на тежестта, защото данъчната тежест за автомобилите, които не замърсяват толкова околната среда, ще бъде намалена, допълни тя.

„Вдигането на акцизите е достигане на минималните европейски нива и тук също не е коректно да се говори за вдигане на данъчната тежест", каза още Менда Стоянова.

Защо образованието е приоритетите за догодина

По думите на Менда Стоянова, икономиката не може да се развива без подходящите средства и политики за образование, заради което и образовавнието е сред приоритетите на бюджета за следващата година. Средствата от държавния бюджет основно са насочени към четирите стълба за финансиране на системата съгласно Закона за предучилищното и училищното образование, както и към финансиране обучението на студенти и докторанти, определено въз основа на комплексната оценка на качеството на обучение.

„България се задъхва от липсата на кадри", допълни Менда Стоянова и подчерта: „Няма да имаме ръст на БВП, ако не намерим начин да доставим работна ръка, която да задоволи разширението на икономиката." По нейниет думи, образованието е приоритет в бюджета, защото това е политика, ориентирана към бъдещето. „Не се повишават само учителските заплати, а се дават средства за политики в целия сектор на образованието", казо Менда Стоянова.

Защо Бюджет 2019 е рекорден

„Всяка година се говори за рекорден бюджет, защото става все по-голям - за последните две години бюджетът се е повишил с 10 млрд. лв., което означава, че икономиката расте и приходите в бюджета са повече", каза Менда Стоянова. Тя обясни, че в бюджета през последните години има излишък, но това не означава ударно харчене през годината. Обикновено капиталовите разходи се правят в края на годината.

„И тази година ще имаме повече плащания. Част от този излишък, който имаше към август и септември, ще бъде стопен. Но независимо от това, ще остане пак излишък", подчерта Менда Стоянова. Председателят на бюджетната комисия обаче не обясни, защо при високи приходи се залага бюджетен дефицит от 0.5% от БВП.

Как Менда Стоянова защити повишаването на заплатите

„Заплатите на служителите в бюджетния сектор не са повишавани от 2009 г. и ръстът на средната работна заплата се дължи изцяло на частния сектор. Това пречи на качеството на работещите в бюджетната сфера, тъй като висококвалифицираните кадри търсят по-високо заплащане", коментира Стоянова. На въпрос кога ще започнат съкращенията на администрацията, тя отговори: „Съкращенията  ще настъпят, когато се въведе електронното управление." Не стана ясно обаче, защо това управление се бави толкова години.

Според решението на правителството, минималната работна заплата ще се увеличи през следващите години от 510 лв. на 560 лв., през 2020 година ще стане 610 лв., а от 1 януари 2021 г. - 650 лв.

На секторно ниво по отношение на доходите за 2019 г. допълнително е разчетено:

- за образование увеличение на възнагражденията средно с 20% за 2019 г. на педагогическия персонал с цел достигане през 2021 г. на удвояване спрямо 2017 г. на средствата за възнаграждения на педагогическите специалисти;

- увеличаване на средствата за заплати и възнаграждения на персонала за изборните длъжности и за заетите в системата на съдебната власт, за които законодателно е регламентиран механизъм за формиране на възнагражденията;

- увеличаване на средствата за персонал в системата на Министерството на вътрешните работи със 116 млн. лв. и на Министерството на правосъдието с 26,3 млн. лв. с цел продължаване стартиралата през 2018 г. политика за укрепване на капацитета.

Още по темата:

116 млрд. лв. брутен вътрешен продукт залага правителството в Бюджет 2019

0.5% бюджетен дефицит за 2019 година залага Министерство на финансите