Снимка: pixabay

Европейската комисия понижи прогнозата си за растежа на българската икономика през настоящата 2018 година, до 3.5% от брутния вътрешен продукт (БВП), и ускоряване през 2019 година до 3.7 на сто. Това са очакванията на Европейската комисия (ЕК), записани в есенната прогноза. В предишната си пролетна прогноза анализаторите от Брюксел очакваха по-висок ръст през настоящата година (до 3.8%).

Основни показатели за България

Източник: Есенна прогноза на Европейската комисия

За 2020 г. очакванията на Еврокомисията са за растеж с 3.6%, което сочи леко забавяне на темпото, тъй като в пролетната прогноза бе записан ръст от 3.7 на сто.

Като основен двигател на растежа ЕК посочва силното местно търсене. През 2019 г. публичното потребление ще се ускори заради допълнителното увеличение на работните заплати в публичния сектор. Силното доверие на потребителите и ръстът на реалните разполагаеми доходи ще продължат да подкрепят частното потребление, въпреки че от Комисията подчертава,това няма да е толкова силно, колкото през 2018 г.

Инвестициите също ще допринесат за ръста на икономиката, тъй като ще има нови проекти, финансирани от ЕС и бюджета на държавата, някои от които ще бъдат в начален етап, а други в процес на развитие. И частните, и публичните инвестиции остават силни и се радват на подкрепата от средата на ниски лихви.

Инфлацията обаче ще се ускори до края на 2018 година до 2.6%, но ще намалява през следващите две години. В пролетната прогноза очакванията за нарастването на инфлацията беше за 1.8 на сто през настоящата година. Като основни причини за поскъпването ЕК посочват ръста на енергийните цени, който е отразява на цените на услугите. Инфлационният натиск ще се увеличи заради нарасналото търсене и увеличението на цените на необработените храни, заради по-слабата лятна реколта.

Растежът на частното потребление се подкрепя от позитивното развитие на пазара на труда, увеличаването на реалния разполагаем доход и положителното доверие на потребителите. Оползотворяването на капацитета продължава да се увеличава, което е благоприятно за инвестициите.

Растежът на износа през 2017 г. е значително ревизиран нагоре. Докато експортът за настоящата 2018 година е занижен, заради търговската война и най-вече заради силния спад на износа за Турция - основен търговски партньор на България извън страните от ЕС. Силното вътрешно търсене ще бъда катализаторът да се запази растежът на вноса, което ще доведе до нарастване на отрицателното салдо.

Вижте още: Икономиката на България ще продължи да расте силно, прогнозира Еврокомисията

Забавен растеж в ЕС

Основният извод от есенната прогноза за ЕС е продължаващ, но по-слабо динамичен растеж на икономиката фона на голяма несигурност. Очаква се растежът в еврозоната да намалее от най-високата си за период от 10 години стойност от 2.4 %, отчетена през 2017 г., на 2.1 % през 2018 г., преди да падне допълнително на 1.9 % през 2019 г. и 1.7 % през 2020 г. Същото развитие се очаква и за ЕС-27 (без Великобритания). Есенната прогноза сочи, че растежът ще бъде 2.2 % през 2018 г., 2.0 % през 2019 г. и 1.9 % през 2020 г.

От Еврокомисията отчитат изключително благоприятната глобална ситуация през миналата година, която е допринесла за значителна икономическа активност и за увеличаване на инвестициите в ЕС и в еврозоната. Въпреки по-несигурната среда икономиките на всички държави членки се очаква да продължат да нарастват, макар и с по-бавни темпове, благодарение на силното вътрешно потребление и инвестициите.

При отсъствието на съществени сътресения, се очаква Европа да може да поддържа икономически растеж над потенциалния, активно създаване на нови работни места и намаляваща безработица. Този сценарий обаче е изложен на все по-голям брой взаимосвързани рискове от влошаване на ситуацията.

Какво казват еврокомисарите

Валдис Домбровскис, заместник-председател на Комисията, отговарящ за еврото и социалния диалог, както и за финансовата стабилност, финансовите услуги и съюза на капиталовите пазари, отбеляза при представянето на есенната прогноза в Брюксел, че се очаква растеж на всички икономики в ЕС през тази и следващата година, което ще доведе до повече работни места. „Въпреки това несигурността и рисковете, както външни, така и вътрешни, нарастват и започват да се отразяват неблагоприятно върху темпото на икономическата активност. Трябва да сме бдителни и да работим по-усилено за засилване на устойчивостта на нашите икономики. На ниво ЕС това означава да се приемат конкретни решения за по-нататъшно укрепване на нашия икономически и паричен съюз. На национално ниво е дори още по-важно да се изградят фискални резерви и да се намали дългът, като в същото време се гарантира, че ползите от растежа са осезаеми и за най-уязвимите членове на обществото", предупреди Валдис Домбровскис.

Еврокомисарят по икономическите и финансовите въпроси, данъчното облагане и митническия съюз Пиер Московиси обяви, че еропейската икономика постига добри резултати, въпреки че растежът постепенно намалява. Той очаква тази тенденция да се запази през следващите две години, като безработицата ще продължава да спада до равнища, които не са наблюдавани от периода преди кризата. „Държавният дълг в еврозоната се очаква да продължи да намалява, като дефицитът ще остане значително под 1 % от БВП. Във все по-несигурната международна среда създателите на политики както в Брюксел, така и в националните столици трябва да положат усилия, за да се гарантира, че еврозоната е достатъчно силна да се справи с всичко, каквото я очаква в бъдеще", посочи Пиер Московиси.

Вътрешното търсене като стимул за растежа

Нарастващата глобална несигурност, напрежението в международната търговия и по-високите цени на петрола ще имат отрицателен ефект върху растежа в Европа. След няколко години на стабилен растеж на заетостта, перспективата за забавяне на подобренията на пазара на труда и за увеличаване на ограниченията по отношение на предлагането в някои държави членки би могла също да подсили това неблагоприятно въздействие.

Двигателите на растежа се очаква да бъдат във все по-голяма степен вътрешни: частното потребление се очаква да се повлияе положително от по-силния растеж на заплатите и от фискалните мерки в някои държави членки. Очаква се условията за финансиране и високата степен на използване на капацитета също да продължат да подпомагат инвестициите. За първи път от 2007 г. насам се очаква през 2019 г. инвестициите във всички държави членки да нараснат.

Като се вземат под внимание всички тези фактори, се очаква брутният вътрешен продукт във всички държави членки да продължи да нараства, но с намаляващи темпове, които изглеждат малко по-слаби от очакваното през лятото.

Безработицата продължава да намалява

Условията на пазара на труда продължиха да се подобряват през първата половина на 2018 г., като ръстът на заетостта остана постоянен, дори когато икономическият растеж започна да се забавя.

Създаването на работни места ще продължи да бъде подпомагано от постоянен растеж и от провеждането на структурни реформи в някои държави членки. Очаква се безработицата да продължи да намалява, но с по-бавни темпове отколкото в миналото, тъй като ръстът на заетостта в крайна сметка ще намалее поради все по-големия недостиг на работна ръка и забавения икономически растеж.

Очаква се безработицата в еврозоната да се понижи до 8,4 % през тази година, а след това до 7,9 % през 2019 г. и 7,5 % през 2020 г. Прогнозите са, че през тази година безработицата в ЕС-27 ще достигне 7,4 %, а през 2019 г. и 2020 г. ще намалее съответно до 7 % и 6,6 %. Това представлява най-ниското равнище на безработицата, регистрирано от началото на месечните данни за безработицата през януари 2000 г.

Инфлация, стимулирана от цените на петрола

Очаква се, че през прогнозния период общата инфлация ще остане умерена. Инфлацията в еврозоната се очаква да достигне 1,8 % през 2018 г. и 2019 г. и да спадне до 1,6 % през през 2020 г.

Нарастването на цените на петрола доведе до увеличение на инфлацията през тази година и се очаква силните положителни базови ефекти да продължат през първото тримесечие на следващата година. Въпреки че същинската инфлация, която изключва цените на енергията и на непреработените храни, бе сравнително ниска досега през тази година, очаква се тя да се утвърди отново като основен двигател на общата инфлация през 2020 г. поради увеличението на заплатите на фона на затягането на пазарите на труда.

Публични финанси: равнищата на дълга намаляват и общият размер на публичния дефицит в еврозоната понастоящем е под 1%

Според прогнозите дефицитът на консолидирания държавен бюджет в еврозоната ще продължи да намалява спрямо БВП тази година благодарение на по-ниските лихвени разходи. Очаква се намалението да спре следващата година за първи път от 2009 г. насам с превръщането на фискалната позиция в леко експанзионистична през 2019 г., преди тя да стане като цяло неутрална през 2020 г. Прогнозите сочат, че дефицитът на консолидирания държавен бюджет на еврозоната ще нарасне от 0,6 % от БВП през 2018 г. на 0,8 % през 2019 г., след което ще намалее до 0,7 % от БВП през 2020 г. Прогнозите сочат, че дефицитът на консолидирания държавен бюджет на ЕС-27 ще нарасне от 0,6 % от БВП през 2018 г. на 0,8 % през 2019 г., след което ще намалее до 0,6 % от БВП през 2020 г. Като цяло се запазва тенденцията за значителни подобрения в сравнение с преди десет години, когато дефицитът през 2009 г. достигна върхова стойност от 6,2 % в еврозоната и 6,6 % в ЕС.

Очаква се съотношението на дълга към БВП да продължи да намалява в еврозоната и в почти всички държави членки, подпомагано от намаляващите дълга първични излишъци и от продължаващия растеж. Според прогнозите съотношението на дълга към БВП в еврозоната ще намалее от 86,9 % през 2018 г. на 84,9 % през 2019 г. и 82,8 % през 2020 г., в сравнение с върховата стойност от 94,2 % през 2014 г. В ЕС-27 се очаква съотношението на консолидирания държавен дълг към БВП да намалее от 80,6 % от БВП през 2018 г. на 78,6 % през 2019 г. и на 76,7 % през 2020 г.

Многобройни взаимосвързани рискове и несигурност помрачават перспективите

Прогнозите са изготвени в контекста на голяма несигурност и съществуват много взаимосвързани рискове от влошаване на ситуацията. Реализирането на който и да е от тези рискове може да увеличи останалите и да засили тяхното въздействие.

Прегряването на икономиката на САЩ, стимулирано от проциклични фискални мерки, може да доведе до по-бързо от очакваното повишение на лихвените проценти, което ще има многобройни отрицателни последици извън САЩ, особено в страните с бързо развиващи се пазари, които са уязвими на промени в капиталовите потоци и са изложени на дълг в щатски долари. Това може да засили напрежението на финансовите пазари. Възможно е ЕС също да пострада поради силните си търговски връзки и експозициите на банките.

Очакваното увеличение на дефицита по текущата сметка на САЩ може също така да създаде допълнително напрежение в търговията с Китай. Това може да повиши риска от хаотични корекции в Китай, предвид равнището на корпоративния дълг и финансовата нестабилност. Всяко увеличение на напрежението в търговията ще се отрази неблагоприятно и на ЕС чрез въздействието върху доверието и инвестициите и поради силното интегриране на ЕС в световните вериги за създаване на стойност.

В рамките на ЕС съмненията по отношение на качеството и устойчивостта на публичните финанси  в силно задлъжнелите държави членки могат да се пренесат в националните банкови сектори. Това ще доведе до нарастване на безпокойството във връзка с финансовата стабилност и ще затрудни икономическата активност.

На последно място, остават и рисковете, свързани с изхода на преговорите за Brexit.

За Обединеното кралство хипотезата за 2019 г. и 2020 г. е чисто техническа

За да е възможно съпоставяне във времето, прогнозата обхваща всичките 28 държави членки, включително Обединеното кралство. Предвид текущите преговори относно условията на оттегляне на Обединеното кралство от ЕС, нашите прогнози се основават на чисто техническо допускане, че статуквото в търговските отношения между ЕС-27 и Обединеното кралство ще се запази. Това се прави само за целите на прогнозирането и не оказва влияние върху водените в момента преговори в рамките на процедурата по член 50.

Още по темата: Eврокомисията увеличи прогнозата си растежа на българската икономика

Еврокомисията запази прогнозата си за 2,9% ръст на българската икономика през 2017 г.

3.1% икономически ръст за България прогнозира Еврокомисията за 2016 г.