Снимка: БГНЕС
Теодоро Минчев
Ако сте на 25-годишна възраст и ще се пенсионирате на 65 години (при добро стечение на нещата за пенсионната система), а инфлацията у нас е при ниво от 4%, то за половин милион тогава ще се купува това, което в момента струва 125 000 лева.
Или казано по друг начин, много е възможно тази сума да се равнява на един двустаен апартамент в София.
Как можете да стигнете до сума от 500 000 лева след 40 години?
Ако приемем, че направите инвестиция, която защитава вашите средства в границите на инфлацията от 4%, то ще трябва да заделяте по 555 лева всеки месец, стартирайки от 25-годишна възраст. Това изглежда доста трудно постижимо за почти всеки, като би изисквало над 50% от доходите на работещите в момента…
Затова от първостепенно значение за инвеститорите е, освен да стартират възможно най-рано със спестовния процес, също така да реализират доходност, по-висока от инфлацията. А историята сочи, че подобна доходност се реализира (поне в исторически план) с инвестиции на фондовите пазари.
Ако повишите доходността си до два пъти над нивото на очакваната инфлацията, т.е. при 8%, то нещата започват да изглеждат далеч по-възможни, да достигнете сумата от половин милион лева за 40 години. В такъв случай ще трябва да заделяте само по 155 лева на месец, или по около пет лева на ден…
Искате ли да се пенсионирате беден?
Много българи поставят прекалено голям процент от средствата си в кеш или на депозит и това донякъде е разбираемо с оглед на политическата и финансова криза от 1996-1997 година в България, технологичния балон през 2000-2002 година и голямата финансова криза от 2007-2009 година. Разбира се, няма как да пропуснем и фалита на КТБ през 2013-та година.
Но дали тези събития са достатъчна причина да бъдем твърде консервативни?
Всяко дете пада, наранява се, понякога му остават белези, но продължава да изследва света, да играе, да спортува. Много от нас още играят и спортуват, въпреки десетките белези по телата ни. Е, разбира се, има и такива, които от работа и семейство сякаш вече нямат време за това, но със сигурност не са спрели, заради страха или отричането.
И макар да сме съгласни с горното, има хора сред нас, които са се отказали да изследват финансовия свят и неговите възможности; твърде консервативни са и държат твърде много пари в кеш или на депозит. Да, понякога е разбираемо. В краткосрочен план дори може да се окаже разумно, но когато говорим за по-дълги периоди от време, цената на нискорисковото ни удоволствие може да доведе до сериозен дискомфорт, когато дойде време да се пенсионираме.
Всеки допълнителен лев, който домакинствата просто държат на близка до нулевата доходност, идва за сметка на по-дългосрочни инвестиции, от които потенциално бихме могли да се възползваме. Най-тревожното е, че това явление се случва именно на хора, които са в разцвета на силите си. Анкета на Blackrock от 2015 година с над 4,000 респондента показва, че хората между 25 и 34 години смятат, че това, което можеш да получиш от инвестиране, не си струва възможността от загуба на пари. Това, което обаче един финансист може да си направи за тези млади хора като извод, е свързано с неосъзнат проблем, който ще дойде след години, но тогава ще е много късно да се вземат мерки за разрешаването му.
По данни на Европейската комисия от 2011 година, българите между 65 и 75 годишна възраст получават едва около 40% от това, което са изкарвали месечно, докато са работили. Една от причините за тази голяма разлика между пенсиите и заплатите е именно бягането от отговорност към бъдещето и спестяването на голям процент в твърде нискорискови възможности без потенциал за доходност. Друга голяма причина е страхът от появата на нова икономическа криза, която може да доведе до сериозни загуби.
За съжаление обаче, без значение коя е по-силната от двете причини, прекаленото избягване на възможностите за инвестиране в по-рискови активи може да попречи на много хора да постигнат дългосрочните си финансовите цели.
Изследване на Blackrock от 2015 година с хипотетичен портфейл, който включва 60% американски акции и 40% американски облигации, показва два крайни сценария. При единият от тях се инвестират 100,000 валутни единици в хипотетичния портфейл. При другият сценарий се инвестират само 30,000 в него, а останалите 70,000 се държат в кеш и банкови депозити, които носят около 1.2% годишна доходност. Ако дадем шанс на двете възможности да се развиват за период от 40 години напред във времето, резултатите ще доведат до разлика от над 140,000 в полза на инвестирането в по-рискови активи като акциите и облигациите. За много от пенсионерите подобна финансова дупка може да се окаже именно разликата между комфортен живот след пенсиониране и сериозен паричен проблем.
Всеки финансов експерт ще ви каже, че инвестициите на фондовите пазари, драстично повишават шансовете ви да се пенсионирате, ако не милионер, то поне финансово независим (с възможност да посрещате спокойно всички желани и наложителни разходи).
Причината? Историческото представяне на международните фондови пазари. Ще дадем още два примера за това. Първият е взет от практиката от най-развития фондов пазар в света. А втория от случващото се на родния капиталов пазар.
Въпреки пазарния срив от 1987-ма година и последвалото пукане на „интернет балона“ през 2000-2003 година, както и финансовата криза от 2008-ма година, като цяло инвестиралите на щатския пазар между 1985 и 2014-та година (период от близо 30 години), са се радвали на добра доходност. Тя е повишила сериозно спестяванията им, като е била средно в размер на 10.2%. Или казано по друг начин, инвестирани 100 000 долара през далечната вече 1987-ма година, биха се превърнали в 1.84 милиона долара.
Мислите си, че инвестицията на БФБ в дългосрочен план е била лошо решение? Помислете пак...
Инвестирани 100 000 лева през 2000-та година, при създаване на индекса на сините чипове SOFIX, биха носили средна годишна доходност от 10.4%, или биха се превърнали в сумата от 593 520 лева до момента.
И все пак внимавайте с очакванията си, свързани с фондовите пазари...
Доклад на McKinsey & Co., озаглавен „Защо инвеститорите трябва да намалят очакванията си за бъдеща доходност“ сочи, че настоящите млади на възраст до 30 години, трябва съществено да намалят очакваната доходност за следващите 30 години, поне за международните фондови пазари.
Факторите съдействали за добрата доходност през последните 30 години включват – ниската инфлация и драстичното понижение на лихвите от пика им през 70-те години на миналия век; силния ръст на БВП в много страни по света; масирания ръст на Китай; подобрението на производителността в световен мащаб; ръстът в корпоративните печалби и др.
От McKinsey обаче смятат, че голяма част от тези фактори, може да не са в сила през следващите тридесет години.
Съвместното съчетание на тези фактори, се изрази в изпреварваща пазарна доходност през разглеждания период, в сравнение с периода между 1914-1985 година.
Благодарение на повишението с 60% в корпоративните печалби за последните 30 години и промяната в съотношението цена-печалба, доходността за разглеждания период е била с 3 процентни пункта над средната за последните 50 години.
На база на очакваните промени в средата обаче, доходността на акциите може съществено да се забави през следващите десетилетия и да е с между 1.5 и 4 процентни пункта по-малко на година. В същото време, тази на облигации може да е по-слаба с между три и пет процентни пункта, според прогнозите на McKinsey.
Или ако за последните тридесет години средната доходност на S&P 500 е била 10.2%, то за следващите няколко десетилетия може да е между 6.2 и 8.7%, смятат от консултантската компания.
Какво означава това за хората, които ще се пенсионират?
Две неща. Първо, за да постигнат целените спестявания, които смятат, че ще са им достатъчни, ще трябва да заделят повече средства на месец, или пък ако не могат да повишат спестяванията си, ще трябва да работят по-дълго време. Все два не особено приятни варианта.
Още по темата:
Ранно пенсиониране - мисията почти невъзможна
От юли минималната пенсия ще е 207.6 лева
Пенсионната възраст може да бъде вдигната
Колко трябва да сте спестили за пенсиониране на различна възраст?