Снимка: pixabay

Теодор Минчев, Георги Вулов

Ниска или висока е минималната работна заплата у нас? Този въпрос отново излезе на дневен ред след заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) във вторник, когато синдикати и работодатели за пореден път кръстосаха шпаги по темата. Работодателските организации пак се обявиха срещу административното увеличение на минималното възнаграждение с аргумента, че няма ясна методика за нарастването.

Сблъсъкът между работодатели и синдикати

Контрата на синдикатите беше доклад на Европейската комисия, в който се посочва, че производителността на труда у нас е много по-висока от ръста на работните заплати и според Ася Гонева от КНСБ, „имаме пропуснати ползи".

В своя полза пък работодателите посочиха, че преди да е приет механизъм, по който да се определя минималната работна заплата (МРЗ), основан на ясни икономически критерии, както е заложено в ратифицираната Конвенция 131 на Международната организация на труда (МОТ), е безсмислено да се повишава административно минималната работна заплата.

Освен това, от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКП) поискаха в 15 икономически дейности новият размер на минималната работна заплата от 560 лева да влезе в сила от 1 януари 2020 година. Става въпрос за застрашени икономически дейности, като пчеларство, производство на хляб и тестени изделия, производство на облекло, хотелиерство и ресторантьорство, медико-социални грижи. „В тези дейности средният осигурителен доход е на равнището на минималната работна заплата за следващата година", обясни председателят на АИКБ Васил Велев.

Не беше прието и предложението на синдикатите за по-високо заплащане на нощния труд. След заседанието на НСТС социалният министър обяви, че след Нова година работна група с участието на работодателите и синдикатите ще обсъди и предложи законодателни промени. А аргументът му беше, че в бюджета за следващата година не са предвидени допълнителни пари за по-висока добавка за нощен труд за служителите на МВР, отбраната и здравеопазването.

Какво решава правителството

В крайна сметка арбитърът - Министерският съвет, прие постановление днес, с което от 1 януари 2018 година минималната работна заплата става 560 лева, като повишението е с 9,8% в сравнение с настоящата година или с 50 лева (в момента тя е 510 лева).

Повишението е заложено и в приетия държавен Бюджет 2019, а в мотивите на Министерския съвет за увеличението е записано, че увеличаването на размера на минималната работна заплата отразява заявения приоритет на правителството за устойчиво повишаване на стандарта на живот.

Нарастването ще допринесе за повишаване на мотивацията за търсене на работа на най-нискодоходната група от работната сила, както и за запазване на жизненото равнище и намаляване на риска от бедност сред работещите.

За повишаването на минималната работна заплата способстват икономическото развитие, устойчивите темпове на ръст на БВП през последните години, увеличаване броя на заетите и отчетеното повишаване на средната работна заплата за страната, уточняват от пресслужбата на Министерския съвет.

От 1 януари 2019 г. минималната работна часова заплата ще бъде 3,37 лв., като се увеличава с 0.30 лева спрямо часовата ставка за 2018 година, която е 3.07 лв.

Българската МРЗ е най-ниска в ЕС

Минималната работна заплата в страната ни е далеч под тази в останалите страни от Централна и Източна Европа. По-точно, при ниво от 216 евро от 1-ви януари 2018-та година, минималното трудово възнаграждение е най-ниско в ЕС.

За сравнение в страните от Източна Европа, с които в най-голяма степен можем да се сравняваме, минималната заплата варира между 400 и 500 евро.

Ако погледнем към най-богатата европейска държава - Люксембург, ще видим че и там има минимална работна заплата, но тя е почти десет пъти по-висока в сравнение с тази у нас - при ниво от 2 000 евро на месец.

Трябва да се отбележи и фактът, че не във всички страни има минимална работна заплата. Без такава са страни като Дания, Италия, Кипър, Австрия, Финландия и Швеция.

В България минималната работна заплата е въведена през 1936 година. Това става с Наредба-закон за трудовия договор, която регламентира минималната работна заплата. От 1945 г. компетентният орган за определяне на МРЗ е Министерският съвет, като с колективни трудови договори могат да се определят по-високи заплати. В момента минималното трудово възнаграждение е регламентирано в Кодекса на труда и няколко подзаконови нормативни актове. От тогава и досега на базата на МРЗ се определят почти всички социални помощи и надбавки.

У нас минималната работна заплата се повишава непрекъснато

За последните 18 години, от 2000-та година до момента, тя се е повишила над 6 пъти, като в началото на новото хилядолетие е била едва 79 лева.

Ръстът е плавен - с между 10 и 20 лева на година за периода между 2001 и 2004-та година.

През 2007-ма година, минималното трудово възнаграждение е при ниво от 180 лева, а границата от 200 лева се преминава за пръв път през 2008-ма година.

В годините на кризата след 2008-ма година, се наблюдава известен застой при ниво от 240 лева. Повишения с по над 40 лева се наблюдава след 2015-та година.

Ето как изглежда едно сравнение в промяната на минималната заплата у нас и в останалите европейски страни за периода между 2008 и 2018-та година:

Данни: Eurostat

Както се вижда от графиката по-горе, с изключение на Румъния, минималната работна заплата в страната ни отбелязва по-голям ръст от всички останали страни-членки на ЕС. Разбира се, трябва да се отбележи фактът, че освен най-ниската база от която тръгваме и въпреки ускорения ръст, все още сме в дъното на класацията.

Как е в ЕС

За сравнение, минималната работна заплата в северната ни съседка е близо два пъти по-висока от тази у нас - при ниво от 400 евро. Близо два пъти по-висока е минималния праг за заплащане на труда в страни като Литва, Латвия и Унгария.

Въпреки финансовата криза и проблемите на Гърция, минималната работна заплата там е над три пъти по-висока от тази у нас, като е при ниво от 684 евро. Трябва да отбележим обаче, че южната ни съседка е единствената в ЕС, където минималната работна заплата се понижава през тази година, спрямо 2008-ма.

*До редакционното приключване на този материал, правителствената пресслужба не беше обявила дали Министерският съвет е приел постановлението за увеличаване на МРЗ.

Още по темата:

10% по-високи заплати за държавните служители - пореден ПР на премиера

Бизнесът отново обяви бойкот на преговорите за минималните осигурителни доходи

Конвенция за минималната работна заплата е предложена за ратификация