Снимка: БГНЕС

Георги Вулов

С наближаване на местните избори (най-вероятно на 27 октомври 2019 г.) страстите между политическите партии по традиция се разгарят и най-много обвинение отнасят управляващите. Както се казва, масло в огъня тази година наля решението на Министерския съвет от 19 декември, с което на общините са предоставят допълнително 145.7 млн. лева.

Според решението, средствата ще се използват приоритетно за ремонт на общински пътища и на улична мрежа на територията на редица населени места и за реализиране на инфраструктурни проекти - доизграждане на водопроводни мрежи, изграждане на комплекс за лица с увреждания и на дом за възрастни хора, изграждане на спортна зала и спортни площадки, ремонт и възстановяване на централната градска част на някои населени места.

Опозицията недоволна

Справка, направена от БСП, показва, че разпределението на тези средства е следното: 98 млн. лв. за общини, управлявани от ГЕРБ, 25 млн. лв. за общини на ДПС, 19 млн. лв. за други общини и само 4 млн. лева за кметства, управлявани от БСП.

Според резултатите от местния вот преди 4 години, разпределението наистина не отговаря на резултатите от изборите за кметове на 25 октомври 2015 година. Тогава ГЕРБ спечели 115 кметски места, БСП - 39 кмета, ДПС - 32 кмета, местни коалиции, Реформаторски блок и независими кандидати - 78 кмета. При това съотношение би трябвало и да се отпускат допълнителните средства, казват от опозицията.

Според управляващите обаче по-важен е вотът в областните центрове, където БСП няма кмет, докато ГЕРБ спечели в 21, местни коалиции - 4, ДПС - 1, и един независим в Пазарджик.

Това беше и поводът кметове на БСП да обявят, че обмислят да напуснат Управителния съвет на Националното сдружение на общините (НСОРБ), ако не бъде променен начинът, по който се отпускат средства за местната власт. „Напускането ще е факт, ако през февруари Общото събрание на сдружението не подкрепи исканията на левицата за ясни правила, по които да става финансирането", предупреди Донка Михайлова - кмет на Троян от БСП и зам.-председател на сдружението.

Не всички кметове от БСП обаче подкрепят евентуално напускане на НСОРБ, но затова пък настояват да се промени начинът по който се отпускат допълнителните средства за местната власт. „Не бива разпределението на излишъка от бюджета да става повод за нагнетяване на напрежение", каза в интервю за БНР кметът на Свищов Генчо Генчев, който е издигнат от БСП. Той смята, че винаги се намира решение от страна на правителството за решаване на проблемите на дадена община.

Кметът на Димитровград Иво Димов, който е зам.- председател на Сдружението на общините, избран от ГЕРБ, заяви, че управляващите имат право да решат къде да насочат средствата от излишъка, а кметовете на ГЕРБ получават много повече, защото доминират в управлението на общините след изборите през 2015 година.

Управителният съвет на НСОРБ ще обсъди въпроса и ще излезе с обща позиция след празниците, обявиха от сдружението на кметовете.

Един от работещите варианти

който няма политически оттенък и за който настояват от НСОРБ, е между 1 и 2% от данъка върху доходите на физическите лица да отива в общинските бюджети. „Хората, които плащат данъци, работят в съответните общини и градове. Там учат техните деца, те живеят там, съответно този нов приходоизточник, който ще влезе в общинския бюджет, ще бъде глътка въздух за местните власти", аргументира идеята кметът на Велико Търново и председател на НСОРБ Даниел Панов от ГЕРБ в изявление пред news.bg.

По думите на градоначалника на старата столица, този процент, който евентуално ще получат от данъците върху доходите, ще се използва за инвестиции в общините, по идеята на местната власт.

За да има стимул, Даниел Панов предлага този нов източник на приходи за общините да се дава на финансово дисциплинирани общини.

Какво показват разчетите на Сдружението на общините

От НСОРБ многократно са заявявали, че проблемът с липсата на достатъчно собствени средства на общините е огромен, а приходите им са над два пъти по-ниски от средните стойности за ЕС като съотношение към брутния вътрешен продукт. В цифри това означава, че от всеки 100 лв. данъци, събрани от гражданите, едва 4 лв. постъпват в общинските бюджети под формата на местни данъци. Решението, което НСОРБ от години предлага, не е нещо по-различно от европейския модел на финансиране на местното самоуправление - част от подоходните данъци на гражданите трябва да постъпват в общините, а това е най-силният лост за провеждане на местни политики и сериозна крачка към истинската децентрализация на местната власт.

Прехвърлянето само на 2% от събирания в момента данък върху доходите на физическите лица ще доведе до ръст на собствените приходи на общините. При заложени в бюджет 2018 г. приходи от данъка върху доходите на физическите лица в рамките на 3 372 млн. лв., преотстъпването на такава част от постъпленията би увеличило собствените приходи на общините с близо 675 млн. лв. или с 30.4%. Това пък са пресметнали от Института за пазарна икономика в анализа си „Пътят към фискална децентрализация".

Това обаче не може да стане за следващата финансова година, тъй като трябва промяна и преструктуриране на съществуващата данъчната система, а изменения на данъчни закони не може да се правят след като е приет държавният бюджет за съответната година.

„С подобен ресурс годишно общините не само ще могат да покрият стари задължения, но и да планират много по-дългосрочно инвестиционните си програми, а и ще бъдат стимулирани да работят в посока привличане на инвестиции, по-висока заетост и трудови доходи. Разбира се, подобна промяна трябва да бъде съчетана с изработването и приемането на справедлив изравнителен механизъм, който да подкрепя икономически по-слабите общини", обясни неотдавна новият изпълнителен директор на НСОРБ Силвия Георгиева в интервю за БНР.

Каква е практиката през последните години

Близо три четвърти от допълнително отпуснатите средства от правителството през 2016 и 2017 година са за министерства, а около 13-17% са за общини. Това става ясно от анализ на ИПИ, а неговите автори обобщават, че по този начин Министерският съвет има влияние върху над една четвърт от годишния размер на програмните бюджети на министерствата, което представлява сериозно дискреционно влияние върху управлението на публичните финанси. Същото важи и за финансирането на общинските бюджети от централния бюджет. При тях допълнителните разходи представляват 11-14% от годишния бюджетен трансфер за общините, което, макар и по-малко като размер, също представлява значителен дял от финансирането за местните власти.

Годишен бюджет на министерства и общини и отпуснати допълнителни разходи с ПМС през 2016 и 2017 г. (в млн. лв.)

*Дял от всички допълнително отпуснати разходи

Източник: ИПИ

Според анализа на ИПИ, практиката на ударни публични разходи в края на годината е силно изразена до 2008 г., макар че и през следващите години е налице, но в по-малки размери. Възстановяването ѝ през последните години е негативен сигнал за надеждността и предвидимостта на провежданата фискална политика, тъй като ясно илюстрира, че тя се управлява ръчно, т.е. дискреционно, вместо да почива на закона за бюджета и добрите практики.

Тези разходи са наречени дискреционни, тъй като те се отпускат с Постановление на Министерски съвет, вместо да са част от бюджетите на първостепенните и второстепенните разпоредители с бюджетни кредити. С други думи решението за извършването на тези разходи не се взима с приемането на закона за бюджета за съответната година, а от Министерски съвет.

Още по темата:

Как правителството разпределя бюджетния излишък за 2018 година

7 общини получават над 111 млн. лв. еврофинансиране за по-чист атмосферен въздух

Капаните на новия данък за колите