В края на годината е време за равносметка. А обобщението е, че след една изключително противоречива 2018-та година, ветовната икономика е изправена пред много заплахи и предизвикателства и през следващата година.

Въпреки, че годината е на път да приключи с позитивен тон от страна на щатския президент Доналд Тръмп, по отношение на напредъка свързан с търговските преговори между САЩ и Китай, експертите са на мнение, че споразумението все още изглежда доста далечно и не може да се разчита за ползотворен развой на събитията.

Като тенденции на 2018-та година, които се очаква да са в сила и през следващата, се очертават повече протекционизъм в световен мащаб, забавяне на китайската икономика, труден БРЕКЗИТ, борба между САЩ и ОПЕК за цената на петрола, възможни нови политически и икономическти сътресения в Европа, по-нататъшно повишение на лихвите от страна на Фед и намаляване на баланса, първо повишение на лихвите от ЕЦБ и др. 

Има много несигурност, много е трудна да се каже какъв ще е ръстът на световната икономика, особено след като не се знае какво ще се случва. При всички положения обаче, инфлацията в световен мащаб ще е факт, в среда на забавен ръст. И първите признаци за това бяха налице и през 2018-та година.

Инвеститорите трябва да вземат под внимание в по-голяма степен политиката и това не е нещо, което ще се промени скоро. Африка със сигурност ще започне да играе по-голяма роля, отпреди, но е много трудно да се прогнозира какво ще се случва след 100 години, просто защото технологиите се развиват с изключително ускорени темпове.

Политическото напрежение в Германия е високо, но в сравнение с останалите страни в Европа, страната е далеч по-добре позиционирана. Има много рискове пред стабилността за ЕС. В краткосрочен план част от тях включват – БРЕКЗИТ. Реалността обаче е, че отвъд Великобритания Европа си има и други специфични проблеми, някои от тях са свързани с Италия.

Световният ръст ще зависи от геополитическата стабилност и инвеститорите знаят, че зависят от това.

Забавянето на инвестициите в България една от най-сериозните заплахи пред ръста

Забавянето на преките чуждестранни инвестиции в България е факт през последните години. Той продължи с пълна сила и през изминаващата си вече година. Всъщност този род ключови за икономиката на страната ни инвестиции, са намалели близо 10 пъти спрямо 2008-ма година, или преди началото на кризата.

Спадът в потоците на преките чуждестранни инвестиции не е нито феномен само у нас, нито пък е временен феномен в световен мащаб.

Нарастването на заплатите в ЦИЕ кара компаниите да започнат да изнасят своето производство на Изток. В отговор, компаниите започват да преосмислят начина, по който инвестират. Някои започват да мислят да запазят производството в собствената си страна с роботизиране на производствата си. Това намалява риска от прекъсване на доставките.

Компаниите знаят, че инвестиране в страни с евтин труд е само временно решение. Сега става въпрос за ускорен ръст на заплатите и ако погледнем към Азия, Китай, където е налице сериозно повишение на заплатите, сега те губят позиции спрямо страни като Виетнам, Шри Ланка, Бангладеш. Последните могат да започнат да се предпочитат във все по-голяма степен от инвеститорите, пред страната ни.

Страни, които до скоро не бяха подходящи за инвестиции се отварят, подобряват своите правни и данъчни режими. Те правят същите предложения като Китай преди 30 години. Този тренд се ускорява.

Преките чуждестранни инвестиции у нас обаче, все още не са достигнали своя връх. Това може да важи за страни от ЦИЕ като Чехия и Полша, където разходите се увеличават и се доближават до тези в страните от Западна Европа, но в България ситуацията все още не е такава. Има капацитет за поглъщане на преки чужди инвестиции.

Вторият проблем, който ще излезе на преден план е, че светът е на път към нова индустриална революция. Технологията се развива толкова бързо, че съчетаването на изкуствения интелект и роботите ще расте. Това ще е новата тенденция на бъдещето, смятат пазарните експерти, участници в панела.

Роботите ще променят социалната среда в много страни. Възможно е да видим юридически проблеми. Всичко ще е при по-голяма скала, ще се случи по-бързо, ще има по-малко време да се реагира.

Това ще е много ясно тенденция и ще намали привлекателността на определени дестинации, за които ниските разходи са били основа на уравнението. Ако се заменят хората с роботи, които не си вземат отпуска, болнични и не се защитават от профсъюзи и може да е по-добре да се инвестира в САЩ, или Германия, вместо в Централна Европа.

Технологиите променят фундаментално картинката и ще видим развитите страни ще бъдат изправени пред социални размирици. Летвата е дигната много високо. Трябва да видим, как ще се справим с бъдещето.

Проблемна ли е междуфирмената задлъжнялост в България?

Нивата на задлъжнялост на корпоративния сектор в някои отрасли са притеснителни, в сравнение с други страни. В сравнение с ЦИЕ българския сектор е малко по-задлъжнял. В сравнение със Запада не е така. Структурата на тази задлъжнялост също е от значение. Облигационният дълг е малък в сравнение с ЦИЕ, делът на дълга различен от междуфирмения дълг е съпоставим. Междуфирмения дълг обаче, е по-висок. От една страна може да е следствие на неразплащане на сметки между фирми. Една част на тази задлъжнялост обаче, може да се дължи и на компании майки, които отпускат кредит на своите фирми.

Интересът на компанията-майка не е загубен. По тази линия, няма силно обезпокоителни данни.

Като позитивен тренд може да се обобщи факта, че фирмената задлъжнялост е сравнително висока и спада и със сигурност е доста под средното ниво, което в ЕС не се смята за проблемен и отново намалява през последните години.