Снимка: pixabay

Софиянци получават с 380 лева повече спрямо средното трудово възнаграждение за страната, което е с 66% повече - или 1513 лева срещу 910 лева средно за страната. До кога ще продължи това неравенство се опитаха да обяснят в сутрешния блок на телевизия Bulgaria on Air финансистката Мика Зайкова и икономистът Юлиян Войнов.

Този въпрос си задават и много софиянци, особено през последните няколко години, заради нарастването на броя на живеещите в столицата и големите задръствания сутрин и вечер.

Вижте още: Къде стават най-големите задръствания през зимата

„Естествено е хората в София да взимат по-високи заплати, защото тук са концентрирани доста голяма част от държавните институции", каза Мика Зайкова и допълни, че в София са всички държавни структури - тук е парламентът, министерствата, БНБ и всички други агенции.

Тя даде и конкретен пример: „Заплатата на шефа на "Топлофикация" е петцифрена. В целия свят заплатата в частния сектор е по-голяма от тази на държавните служители. В България обаче е обратно - тук чиновниците взимат повече от работещите за частници", подчерта Зайкова.

Какво показва статистиката

Окончателните данни на НСИ за третото тримесечие показват, че само в осем области на страната заплатите са над 1000 лв. Жителите на София-област се нареждат на второ място след тези от столицата. Освен това, средната брутна месечна работна заплата за юли 2018 г. е 1 120 лв., за август - 1 095 лв., и за септември - 1 135 лева.

Източник: НСИ

По данни на националната статистика след София, където средните заплати са най-високи, по области в първата тройка са София-област (1 153 лв.), Стара Загора (1 146 лв.) и Враца (1 089 лв.), а на дъното са Видин (736 лв.) и Благоевград (747 лв.).

Прави впечатление обаче, че средната заплата за всички области през третото тримесечие е по-ниска от средното възнаграждение за второто тримесечие.

През второто тримесечие на 2018 г. средната месечна работна заплата e била 1 125 лв. и нараства спрямо първите три месеца на миналата година с 4.5%. Докато през третото тримесечие на 2018 г. средната месечна работна заплата e била 1 117 лв. и намалява спрямо второто тримесечие на 2018 г. с 0.7%. Това се дължи на забавяне на ръста на БВП.

Намаление на възнаграждението има и по професии

Според НСИ, при най-добре заплатените - ИТ специалистите, намалението през третото тримесечие спрямо второто на 2018 година е с 2 лева. По-същественото е понижението при други също добре платени професии - финанси и застраховане (до 1815 лв. през трето тримесечие, от 1922 лв. през второ тримесечие). В енергетиката - третият отрасъл където заплатите са най-високи също има спад (до 1804 лв. през третото тримесечие от 1821 лв. през второто тримесечие).

Факторът чуждестранни инвестиции

Икономистът Юлиан Войнов обясни дисбаланса на възнагражденията с чуждестранните инвестиции, тъй като в столицата се вливат множество чуждестранни инвестиции. "Голямата конкуренция в столицата увеличава заплащането, защото всяка фирма се бори за най-добрите специалисти. Основната причина за тази висока бизнес активност са чуждите инвестиции", подчерта експертът. Той уточни, че за последните няколко години над 50 на сто от всички чужди инвестиции се вливат в София и областта. Затова и София произвежда над 40% от националния БВП и в столицата заетите да над една трета от всички работещи в България.

По думите на Зайкова обаче, това не е добре, защото показва, че в страната няма добре развита инфраструктура, неравномерно са развити регионите. От друга страна обаче, стандартът на живот в София е най-висок и съответно - е по-скъпо.

Ниското заплащане и чуждите инвестиции

„Докато в България има структура, която разчита основно на ниското заплащане и инвеститори се насочват към провинцията точно заради ниското възнаграждение, трудно ще бъдат променени нещата", обясни на свой ред Юлиян Войнов. Той посочи и още един съществен фактор, който също оказва влияние за нарастване на дисбаланса - постоянния натиск върху бизнеса да се увеличава минималната работна заплата, което според икономиста, ще доведе до загуба на конкурентност, защото бизнесът ще бъде принуден за ограничава производството си или по-лошо, да съкращава персонал.

Войнов препоръча да се върви към промяна на структурата на цялата икономика, като се облекчават условията за правене на бизнес на цялата територия на България. Мика Зайкова не се съгласи с това мнение и посочи в своя защита последната класация на Световната банка за конкурентоспособността на страните по света, според която България е изпаднала за една година с 9 места - от 50-то на 59-то.

„Това се дължи на няколко основни фактора - корупция, липса на върховенство на закона, липса на закрила на частната собственост и липса на електронно правителство, което би съкратило до миниум корупцията", посочи Зайкова.

Още по темата:

Близо 9% ръст на общите разходи на работодателите през третото тримесечие

Ниска или висока е минималната работна заплата у нас? (допълнена)

Раздадените бонуси в Агенцията по висванията били законни