Страната ни се отличава с третата най-висока средна възраст на населението в ЕС, след Германия и Италия, според данни на Световната банка. Още по-тревожни са прогнозите на банката, че България може да се превърне в страната с най-рязък спад в съотношението между застаряващо население и такова в трудоспособна възраст.

Това ще засили натиска върху икономиката ни, както и върху пенсионната система. Динамиката показва, че през 2050 г. се очаква трудовите ресурси да намалеят с 40 %. В резултат на това един на всеки трима ще бъде над 65 г., а един на всеки двама да бъде в трудоспособна възраст.

За сравнение в момента четирима работещи издържат трима пенсионери, а тогава… един работещ няма да може да издържа един пенсионер.

Към това трябва да добавим и тъжната статистика, че у нас цели 20 % от домакинствата са изправени пред необходимостта да плащат с лични средства за своето здраве, в сравнение със само 7% в Европа. В допълнение повече от 60 % от населението в страната на възраст над 65 г. е в риск на бедност или социално изключване.

Трябва да добавим и още малко „черни краски“ към статистиката. От 500 човека, стартирали своята кариера на 25-годишна възраст постиженията до навършване на 65-годишна възраст от статистическа гледна точка са следните – 1 е станал милионер; 24 са заможни; 25 трябва да работят, за да живеят;180 са починали; 270 са зависими от други хора…

Какъв е изводът от казаното дотук? Погрижете се за себе си, защото едва ли ще можете да разчитате държавата да го направи вместо вас…

Какво може да направи обикновеният човек, за да се предпази от очакваните негативни тенденции, без да разчита на “държавата” да му помогне?

Първо трябва да определи колко средства ще са му необходими за нормален живот след пенсия. Ето няколко метода, дадени от експертите как да направите това.

Един от начините за подсигуряване на нормален живот след пенсиониране, според специалистите от Fidelity Investments, е да имате поне осем годишни заплати, когато се пенсионирате. Т.е. ако сте приключили с годишна заплата от да кажем 15 000 лева, е добре в спестовната си пенсионна сметка да имате 120 000 лева.

Друг подход е на база на заместването на годишния си доход от последната година, преди пенсиониране. Съветите тук са да замествате поне 70% от дохода си на година. Т.е., ако сте изкарвали 15 000 лева преди да се пенсионирате, то за да живеете нормално е добре да не падате под доход от 10 500 лева на година.

Или в пенсионната си сметка, трябва да имате спестени толкова, че да можете да генерирате тези 10 500 лева под формата на доходност всяка година. Или ако целите годишна норма на възвръщаемост от 10%, то трябва да имате спестени 105 000 лева. Ако обаче, нормата на възвръщаемост бъде понижена до 5%, то вече са наебходими спестявания от 210 000 лева. Ето колко е критична и възвръщаемостта… (освен да почнете да пестите по-отрано).

Още един подход, който можете да използвате, е правилото на четирите процента. То се отнася за това, колко кеш можете да теглите на година от пенсионните си спестявания, за да покривате разходите си, без да свършите спестяванията си приживе.

Корените на това правило откриваме в едно проучване от 1994 година на финансовия експерт Уилиам Бенген. След като тества различни схеми за тегления на средства от пенсионните сметки, на база на историческата доходност на пазарите, Бенген открива, че 4% е максимално допустимата норма на теглене, за да стигнат спестените средства за период от 30 години.

Или казано по друг начин, ако искате да изтеглите първа сума от 12 000 лева, то трябва да имате в сметката си сумата от 300 000 лева (предвид на първоначалното теглене от 4%). Всяко следващо годишно теглене се увеличава с размера на инфлацията, за да я наваксате. Т.е. при инфлация от 2%, следващата година ще изтеглите 12 240 лева.

Тези суми от 200 000 или 300 000 лева, могат да изглеждат плашещи и недостижими на пръв поглед, но това не е точно така, особено, ако почнете да пестите от по-рано.

Например при доходност от 7% през следващите четиридесет години и начало на спестяването от 25 годишна възраст, ще трябва да заделяте едва по 121.38 лева на месец, за да достигнете спестена сума от 300 000 лева, когато станете на 65 години.

Ако целите сумата от 120 000 лева, пък необходимите средства на месец, които ще трябва да заделяте падат на едва 48.55 лева на месец.

Изчисленията сочат, че ако забавите момента в който започнете да спестявате с десет години – от 35 годишна възраст, ще трябва да заделяте далеч по-непосилните 256 лева през следващите тридесет години, за да достигнете целта от 300 000 лева, както и 102.6 лева на месец за сумата от 120 000 лева.

Така, че не се чудете, а започвайте от по-рано. Спестяванията ви, обаче, трябва да работят за вас и да ви носят нормална възврaщаемост, а не да стоят в нискодоходни инвестиционни класове активи (като например депозити).