Снимка: КНСБ

2410 лева са необходими за издръжката на четиричленно домакинство, включващо двама родители и две деца. За столицата обаче сумата е със 774 лева по-висока  или 3184 лева. Това заяви на пресконференция президентът на КНСБ д-р Пламен Димитров, цитиран от съобщение до медиите от пресцентъра на синдиката.

Пламен Димитров обобщи основните резултати от наблюдението на потребителските цени и издръжката на живот на Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ за последните три месеца на 2018 година.

Средствата покриват разходите за храна, образование, транспорт, здравеопазване, жилище, почивка. Осредненият размер за издръжката на живота на едно лице е в размер на 602.52 лв. Средната работна заплата за страната представлява 71.9% от необходмия размер за издръжка на живота.

Пламен Димитров заяви, че нетното трудово възнаграждение е по-ниско с около 28% от средните стойности, необходими за издръжката на живот. Лидерът на КНСБ изтъкна, че от началото на 2018 г. общата стойност на издръжката на живота се е увеличила близо с 85 лв. на човек. В изследването се отбелязва, че въпреки ръстът на работните заплати през годините, едва 30% от българите получават средна или по-висока от средната работна заплата.

Ножицата на заплатите са разтваря повече

От Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ са констатирали задълбочаване на диференциацията на възнагражденията по области. Най-голямо е изоставането във Видин, Благоевград, Силистра, Кюстендил.

Разликата между най-високодоходните дейности и най-нископлатените е шест пъти. Сред факторите, които са повлияли на нарастването на издръжката на живота през 2018 г. е увеличението на цените на петрола, природния газ, питейната вода и топлоенергията. Задържането на високите цени на пшеницата и зеленчуците на международните борси и регистрирания ръст в цените на хранителните стоки на годишна база при хляба и зърнените храни с 9.7%, при млеката с 0.9% и 9% при зеленчуците. Влияние оказва и динамиката в цените на бензина и горивата за транспорт. Разходите за храна достигат 40% в потребителската кошница при бедните домакинства, от което следва, че техният живот поскъпва относително повече в резултат на поскъпването на храните. В същото време при тях темпът на нарастване в заплащането е значително по-бавен. Близо две трети от разходите на домакинските бюджети са за храна, отопление, осветление и транспорт.

Калко са работещите бедни

От КНСБ очакват увеличението на декемврийските сметки да достигне близо 40%. Очакванията на синдикалистите са през 2019 г. да нарасне броят на домакинствата, живеещи в бедност и риск от социално изключване. Данните за подоходното разпределение за последното тримесечие на 2018 г. показват, че 23.7% от домакинствата или 1.710 млн. души живеят с общ доход на едно лице до 321 лв., което е официалната линия на бедност за 2018 г.

Други 3.325 млн. души или 46.1% от хората в България са с доход от 321 лв. Едва 30.2% или 2.178 млн. души са с доход от 602 лв. В изследването се констатира, че хората в тази група са се увеличили в сравнение с 2017 г. с около 173 хиляди души.

Виолета Иванова от Института за социални и синдикални изследвания заяви, че през 2019 г. нарастват цените на природния газ, тока в индустрията, очаква се ново увеличение на цените на хляба, на месните и млечни продукти. Затова очакванията са делът на енергийно бедните домакинства да се увеличат.

По данни на Евростат през 2017 г. 36.5% от българските граждани нямат възможност да поддържат домовете си достатъчно топли. По този повод президентът на КНСБ Пламен Димитров заяви, че и през тази година синдикатът ще настоява за трицифрено увеличение на работните заплати във всички икономически дейности.

Още по темата:

Пари без да се работи - популизъм или социален отговор в бъдеще време

590,32 лв. на месец са нужни за един човек за нормален живот

За нормален живот на четиричленно домакинство са необходими 2340 лв. месечно

581,33 лв. на месец са нужни за нормален живот на човек от четиричленно домакинство