От финансовите пазари в Лондон, до срещите на европейските лидери в Брюксел, има една тема, която може да предизвика истински страх във всички – италианският дълг.

Най-опасният държавен дълг в Европа – възлиза на близо 1.5 трилиона евро и е концентриран в балансите на банките в Рим и Милано. Но проблеми по дълга на Италия, може да предизвикат съществени сътресения и във финансовите центрове – Франкфурт, Париж и Мадрид. Защото основните банки в Европа държат държавен и частен италиански дълг в размер на над 425 милиарда евро, сочат данните на Европейския банков орган.

Въпреки че през четвъртото тримесечие на миналата година италианската икономика изпадна в рецесия, засега пазарите са спокойни. Но бюджетната криза през есента показа колко бързо може да се обърне настроението на пазарите. И ако пазарите се обърнат на юг, никой не знае точно къде ще дойде моментът на преобръщане.

Френските банки са най-изложени на риск, ако разпродаването в Италия започне да засяга икономиката и да се разпространява чрез финансовата система на Европа. Двете най-големи банки в страната, BNP Paribas SA и Credit Agricole SA, притежават сериозен италиански дълг, съответно от 143.2 и 97.2 милиарда евро.

Далеч по-слаба е експозицията на немските банки, като най-голямата финансова институция в страната – Deutsche Bank държи 29.6 милиарда евро италиански дълг, а експозицията на Commerz bank е едва 12.4 милиарда евро.

Всъщност, до голяма степен ситуацията с италианския дълг се влошава заради сегашното популистко правителство, което влиза в притоворечия с Европейския съюз, заради плановете си за по-голям бюджетен дефицит.

Връзката между слабата икономика и слабите банки, много от които все още са уязвими, въпреки тригодишния спад на лошите кредити, си има дори собствен термин: Doom loop.

Италианските банки, разбира се, са с най-голяма експозиция към италиански дългови книжа. Най-голямата италианска банка – UniCredit държи дългови книжа в размер на 66.3 милиарда евро. Intesa Sanpaolo държи втория най-голям размер на дългови книжа – 47.3 милиарда евро. Следват Banca Monte dei Paschi di Siena с 20.5 милиарда евро и Banco BPM с 11.1 милиарда евро.

Връзката в Италия между политика и икономика са изключително зависими. Според пазарни наблюдатели, правителствена криза може да доведе до срив за банковата система, или пък банкова криза да засмуче правителството. През последните три години вече седем банки са поискали спасителни мерки, а според пазарни експерти, те може и да не са последни.

Неизплащаните ипотечни кредити в страната са много висок процент. Трите банки с най-висок процент на лошите кредити са - Banca Carige (23%), Banca Monte dei Paschi di Siena (19.1%) и BPER Banca (16.4%).

Инвеститорите са сериозно притеснени, че спасителните мерки и фондът, създадени от Драги и немския лидер Ангела Меркел, са на изчерпване. От една страна Драги ще слезе от поста си тази година, а властта на Меркел е в залез. Още по-лошо е, че изискванията на Италия за финансиране ще изчерпят съществуващия капацитет на спасителните фондове на Европейския механизъм за стабилност, или 410 милиарда евро, само за една година.

Това ще изправи следващото поколение европейски лидери отново пред преценката на ефективността на разходите за провеждане на политиката на единния паричен съюз заедно.

Още по темата:

Светът плува в дълг три пъти по-голям от световната икономика

Най-големите заплахи пред България и света за 2019-та година

Една изненадващо секси инвестиция за 2019-та година