Снимка: БГНЕС

От днес трябва да се издават касова бележки с QR код от всички търговци, регистрирани по ДДС с изключение на тези, които използват софтуер за управление на продажбите, припомнят от Националната агенция за приходите (НАП).

Издаваните фискални бонове могат да бъдат сканирани чрез мобилно приложение, което веднага ще покаже дали покупката е отчетена при данъчните. Ако не е отчетена, потребителите ще имат възможност да подават сигнал до НАП.

От днес трябваше и бензиностанциите да издават нов вид касови бележки с разбивка на цената, но с измененията в Наредба № Н-18 от 2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, публикwвана в последния работен ден на март в Държавен вестник, това задължение се измества с шест месеца.

Вижте още: Важно за търговците: Изменената наредбата за кdсовите апарати вече е в сила

От 1 октомври бензиностанциите трябва да започнат издаването на новите касови бележки. В тях ще има подробна разбивка на цената на горивата и компонентите, от които тя е формирана. Нови отсрочки няма да има, уверяват от приходната агенция.

Краят на септември е и срокът за всички търговци, които използват сложен софтуер за управление на продажбите, да го свържат със системите на НАП, така че трансакциите да са видни от данъчните до пет минути след направата им.

Няма да има данни за печалбата

От браншовата Българската петролна и газова асоциация (БПГА) алармираха, че според решение на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) петролните компании и търговците на горива нямат право да публикуват на сайтовете си данни за цени и печалби, тъй като това се приема като картелно договаряне. От друга страна държавата с Наредба № Н-18 от 2006 г. ги задължава да публикуват разбивка на цената на горивата и компонентите, от които тя е формирана. В публикуваните в подзаконовия акт примерни структури на фискалните бонове, печалбата е отпаднала, а цените са на дребно, докато забележката на КЗК беше за цени на едро.

Важни крайни срокове за касовите апарати, според действащата Наредба№ Н-18 от 2006 г.:

29.06.2019 г. Собствениците на електронни магазини, стартирали дейност преди 29 декември 2018 г. и получаващи плащания в брой или с банкови карти, подават информация в НАП чрез портала за електронни услуги на агенцията.

31.03.2019 г. Смяна или модифициране на касовите апарати на регистрираните по ДДС лица, които не ползват СУПТО.

30.06.2019 г. 1. Смяна или модифициране на касовите апарати на нерегистрираните по ДДС лица, които не ползват СУПТО. 2. Смяна на електронните системи с фискална памет на бензиностанциите.

30.09.2019 г. 1. Всички търговци - независимо от това дали са или не са регистрирани по ДДС, използващи софтуер за управление на продажбите, трябва да сменят или модифицират касовите си апарати и да приведат използвания от тях софтуер в съответствие с нормативните изисквания. От 1 октомври 2019 г. софтуерът следва да управлява всички фискални устройства, намиращи се в търговския обект. 2. Бензиностанциите посочват данни за размера на ДДС, акциз, покупна и продажна цена на горивата във всяка касова бележка.

31.12.2019 г. Ползвателите на Интегрирани автоматизирани системи за управление на търговската дейност (ИАСТУД), най-често ползвани в големите търговски вериги, ги привеждат в съответствие с изискванията на Наредбата.

Позицията на бизнеса

По повод влизането в сила на изменена Наредба № Н-18 от 2006 г., Българската стопанска камара (БСК) изпарти писмо до премиера, министъра на финансите, изпълнителния директор на НАП и до медиите, в което изразява недоволство, че предлаганите от бизнеса корекции в подзаконовия акт за касовите апарати не са взети под внимание.

Ето и пълният текст на писмото:

В продължение на срещата, проведена на 26.02.2019 г. по Ваша покана, с настоящото Ви информирам, че координираните и представлявани от Българската стопанска камара браншови организации:

1. Участваха активно във всички експертни срещи с ръководството на Националната агенция за приходите (НАП);

2. Внесоха пакет конкретни предложения за промени в Наредба Н-18, в рамките на срока за обществено консултиране;

3. Предложиха на НАП преработка на Наредба Н-18 в шест основни направления:

1). Картови плащания и електронни платежни системи;

2). Електронни фискални бележки и електронни фискални документи;

3). Електронни системи с фискална памет - ЕСФП;

4). Дублираща функционалност / Ясно определяне на границата къде завършва СУПТО и започва софтуер за управление на бизнеса (дублиране на данни);

5). Незаконосъобразни текстове, свръхрегулация и контрол за достъп до данни, събирани по наредба Н-18;

6).    Оперативни въпроси, вкл. запечатване на обекти.

4. Настояха:

1). Да се изготви график на преговорите по шестте тематични направления;

2). Преговорите по всяко от направленията да приключват с двустранен протокол, който да включва конкретните договорености;

3). Двустранните протоколи да бъдат оповестявани публично

5. Ангажираха се:

1). По всяко от тематичните направления да представят конкретни промени в текстовете от Наредбата (редакция на съществуващи и/или добавяне на липсващи);

2). Да излъчат представители за участие в преговорите по отделните направления.

За съжаление, партньорското поведение от страна на бизнеса не беше оценено от страна на НАП и към настоящия момент:

1. Липсва разбиране от страна на НАП за работа по посочените по-горе шест стратегически направления за промени в Наредба Н-18, респективно - не са създадени съответните работни групи и практически не се работи в посока на каквито и да било промени. Не се реализира постигнатият ангажимент в срока до 30 септември т.г. да бъдат решени същностните различия. Удължаването на част от сроковете по Наредбата, без това да е придружено с промени по същество, само отлага хаоса с няколко месеца! Това по никакъв начин не кореспондира с декларираната от страна на НАП и МФ пред Вас готовност за диалог.

2. Бяха възприети незначителни и малобройни предложения на бизнеса, без съществен принос към преодоляването на глобалните дефекти в Наредбата;

3. Въпреки многократните ни настоявания, протоколите от проведените срещи с отделните организации не са публични и няма достъп до тях;

4. Продължаваме да очакваме отговор на над 60 наши предложения, официално представени в хода на общественото обсъждане и публикувани на сайта за обществени консултации.

Промените в Наредба Н-18 от есента на миналата година не целят изсветляване на икономиката и гарантиране на добра бизнес среда, а по-скоро генерират обществено напрежение, при това в година на европейски и местни избори. Не трябва българският бизнес да бъде поставян в ролята на заложник на политически интереси. Икономическа стабилност няма нужда от актове, които влошават бизнес средата.

Чрез подобни действия (публикуване на неясни текстове, предвиждане на необосновано кратки и неизпълними срокове, обнародване на промени на промените в последния момент) се създава огромно напрежение, несигурност и дори гняв сред бизнеса и гражданите, а това подкопава граденото с години доверие към администрацията.

Наредбата има пряко въздействие върху цялото общество. Бизнесът ще плати пет пъти по-висока цена за прилагане на новите изисквания на Наредбата от предварителната оценка на въздействието й. Това ще се отрази и върху стойността на стоките и услугите за крайните потребители.

Обръщам се към Вас с очакването да упражните необходимия институционален контрол и в оптимално кратки срокове натрупаните проблеми да бъдат преодолени. Убеден съм, че от бързите и ефективни решения зависи запазването на икономическата и фискална стабилност в страната.

Още по темата:

Бензиностанции може да затворят на 1 април

Срокът за новите касови апарати се удължава до 30 септември