Снимка: iStock

Около 50% е спадът в броя възложени за събиране случаи на необслужвани дългове - те са 1 221 227 за 2018 година при 2 633 192 през 2017 г. Това сочи проучването на Асоциация на колекторските агенции в България (АКАБГ). Данните са част от анализа на компанията за пазарни проучвания „ИПСОС България" по поръчка на АКАБГ и обхваща обработваните дългове от всички компании, членове на Асоциацията, които представляват над 80% от сектора.

„Спадът в необслужваните задължения у нас на практика е функция  на благоприятната икономическа обстановка. Потребителите се радват на стабилни и растящи доходи и съответно могат да обслужват по-добре задълженията си. От друга страна кредитиращите институции изградиха вътрешен ресурс за събиране на задължения или започнаха да продават на един по-ранен етап. В резултат при нас стигат по-малко и по-трудни за разрешаване случаи", обясни на пресконфренция Райна Миткова, председател на АКАБГ.

Колко е средният дълг

По данни на браншовата организация, през 2018 г. средният размер на дълга е 1 161 лева на фона на 775 лева през 2017 година. С това стойността му се доближава до средната брутна работна заплата за изминалата година. Според Миткова, ръстът в средния размер се дължи на нарастващите доходи, както и на факта, че потребителите се чувстват по-спокойни за бъдещето си и са готови да ползват по-големи кредити.

Въпреки покачването на средния размер, намалява броят възложени случаи, спада и обемът нововъзложен дълг - при 2.040 млрд. лева през 2017 г. за 2018 г. той е 1.418 млрд. лева.

В разпределението на кредиторите от АКАБГ отчитат ръст в дела на банковите продукти. При близо 42% от всички необслужвани дългове през 2017 г. през изминалата година банките заемат 51%. Тенденцията е в унисон с повишената кредитна активност на сектора.

„Ръстът се обяснява с факта, че в момента банките активно възлагат необслужваните си заеми за събиране. След стрес тестовете тези институции подхождат много по-внимателно към темата с некоректните си платци. Те възлагат необслужваните кредити на значително по-ранен етап - между 30 и 90 дни след датата на забавяне", казва Лилия Димитрова.

В същото време,

делът на бързите кредити намалява

от малко над 30% до 19% през 2018 година. Небанковите финансови институции предпочитат да продават на по-ранен етап, вместо да събират задълженията си.

Следващият по обем дял в разпредeлението на кредиторите за периода заемат телекомуникационните компании с 15% от дълговете, обработвани от колекторските агенции в Асоциацията. През 2017 г. телекомите са представлявали малко над 21% от общия брой кредитори. Расте процентът на застрахователните продукти - 9% през изминалата година при по-малко от процент за 2017 г.

Телекомуникационните компании са традиционно активни при събиране на задълженията си. Добрата новина е, че все повече застрахователи също се доверяват на външни услуги за събиране на дълговете си.

След понижението през 2017 година, обемът на изкупените дългове значително нараства. През 2018 г. общата им стойност е 1.905 млрд. лева при 772 млн. лева година по-рано.

„Причините за този повече от двоен ръст са рекордни по обема си сделки за фирмени и обезпечени портфейли. Тази тенденция от останалите европейски пазари е вече факт и в България", казва Димитър Бончев, член на АКАБГ.

Профилът на клиента в просрочие остава устойчив по отношение на възрастовите показатели. Най-често срещаният некоректен платец е млад мъж на около 30 години, който не съумява да прецени правилно приходите и разходите си, а същевременно живее динамичен живот, който го кара да взема спонтанни решения.

Най-голям е броят на клиентите в просрочие в Пловдив, както и в Бургас и Стара Загора, с което двата града продължават да са начело за втора поредна година. Най-съвестно покриват вноските си в София, Русе и Враца, която само преди няколко години беше устойчив първенец по дял некоректни платци.

„С растежа в устойчивостта на доходите расте и потреблението, както и нуждата на много клиенти да подобрят стандарта си на живот, да ползват повече и по-висококачествени стоки и услуги. Не всички обаче имат достатъчно добра финансова култура и тази стъпка понякога ги превръща в некоректни платци. Младите хора в големите градове, разбира се, са най-честите субекти на тази тенденция", посочи Лилия Димитрова, член на УС на АКАБГ.

Инициативата „Мисия платено"

За да подкрепи младите хора при взимането на финансови решения и да помогне за повишаването на финансовата им грамотност, АКАБГ продължава  инициативата си „Мисия платено" чрез лекции сред гимназисти от цялата страна, които се радват на голям интерес. На страницата на „Мисия платено" е актуализиран и Наръчникът на длъжника в съответствие с последните законодателни промени. Потребителите могат да почерпят актуална информация и съвети как да постъпят, ако закъсняват с плащане на задължение.

При междуфирмените вземания от АКАБГ регистрират допълнителен спад спрямо предходната година. Обемът на възложените за събиране вземания през 2018 г. е 60 млн. лева, а през 2017 г. - 71.5 млн. лева.

През 2018 г. българските компании отчитат най-добрите си показатели по редовност на плащанията за последните 5 години. В икономически възход бизнесът е ориентиран приоритетно към продажби, като събирането на вземания за съжаление остава без фокус.

Миткова обобщава 2018-а като година на намаляващи задължения и бум на продажбата на дълг от страна на финансовия сектор. През 2019 г. експертите очакват да продължи тенденцията за спад на задлъжнялостта, като в същото време банковият сектор да продължи да изчиства натрупаните лоши задължения както от потребители, така и от фирми, чрез масирани продажби.

Още по темата:

Светът плува в дълг три пъти по-голям от икономиката!

Бизнесът взема повече мерки да събира своите вземания

Най-задлъжнелите страни в света