Хората си мислят, че фондовите пазари са място запазено само за хора с „бели якички“. Професионалисти, които са навътре в пазарите и имат огромни познания за търговията и рядко бъркат.

Тази представа за финансовите специалисти на Уолстрийт - с „космически доходи“, лъскави коли и луксозни имоти, до голяма степен се насажда от филмите. И до голяма степен е неправилна...

Познават ли анализаторите?

Истината е, че анализаторите не винаги познават, или най-малкото не в дългосрочен план и не постоянно. Всъщност, практиката сочи, че те по-скоро грешат, отколкота са прави...

Да, винаги има някой експерт, който става популярен заради верните си прогнози, но замислете се за следното – при толкова много експерти, изразяващи често противоположни мнения, винаги има някой, който е прав.

Според проучване, за последните пет години 95% от взаимните фондове са се представяли по-зле от индекса, с който са се сравнявали.

Този факт до голяма степен е залегнало в мотивите на велики инвеститори, като Уорън Бъфет, който смята, че най-добрата инвестиция за индивидуалните трейдъри е нискоразходен индексен фонд базирана на широк щатски индекс.

Една подобна проста за разбиране и следване инвестиция, би донесла по-добра доходност от над половината от професионалните портфейлни мениджъри.

В дългосрочен план, броят на фондовете, които бият пазара, се понижават до почти нула, коментират пазарни експерти.

Активното управление на средства преживява нещо като „ренесанс през 2018-та година”, до голяма степен следствие на волатилността на финансовите пазари. Според редица проучвания обаче, този стил на управление на средствата е по-скъп и не толкова ефективен, особено когато става въпрос за дългосрочни хоризонти.

Големите инвеститори, във все по-голяма степен, загърбват активно-управляваните фондове през последните години и се насочваха към пасивни фондове, основно в лицето на индексни фондове.

Каква е разликата между двата типа инвестиции?

Обикновено, активно-управляваните фондове, подбират индивидуални акции, които държат в портфейлите си в различни пропорции. За разлика от тях, пасивните фондове просто следват представянето на определени активи, или индекси.

В допълнение, пасивните фондове, които следват представянето на индексите, таксуват инвеститорите с изключително нисък процент разходи. За разлика от тях, все още много от хедж-фондовете работят по схемата 2-20, или 2% от управляваните средства и 20% от печалбата.

От изследваните от Джефри Парк от Morningstar – 3 300 фонда, само 15 са били пазара постоянно през три от всеки четири години. От тези фондове 7 са били пасивни фондове. Или само осем активни фонда от общо 3 343 фонда са били пазара в основна част от времето.
 
В допълнение от 2 158-те активни щатски фонда, съществували през последните 10 календарни години, нито един фонд не е бил пазара през три от четирите тримесечия на годината.

До колко верни бяха прогнозите на експертите за миналата година?

Можем да се обърнем към прогнозите на анализаторите за това къде трябваше да завърши широкият индекс S&P 500 през 2018-та и къде завърши реално той. По-долу ще видите прогнозите на някои от звездите на най-големите щатски финансови институции. Или както се казва – на „цвета на финансовата индустрия“.

Обобщени, прогнозите изглеждат така:

Максимална цел 3 200 пункта – Тони Дуайър от Canaccord Genuity (най-далеч от истината, на база на нива на S&P 500 от 2 420 на 21-ви декември).

Минимална цел за индекса: 2 750 пункта — Майк Уилсън (най-близо, но все пак с прогноза с около 5% от нивата на приключване на широкия индекс).

Средна прогноза: 3 000 пункта (с над 10% над нивото на приключване на индекса).

Както виждаме, анализаторите са били доста оптимистични по отношение на широкия щатски индекс.

Няма нито един експерт, който на практика да е прогнозирал правилно, че ще видим понижение за широкия щатски индекс през изминалата вече 2018-та година.

И това след едно изключително представяне и ръст от над 17% за индекса през 2017-та година. Всъщност, това често е основния проблем на анализаторите – твърде голям оптимизъм и екстраполиране на тренда от миналата година!

Теория за конспирация

Вече не веднъж сме засягали темата за „теорията на конспирациите“ на финансовите пазари. Сега обаче, ще задълбаем малко по-надълбоко и ще се опитаме да обясним защо да не търгувате по съветите на „пазарните експерти“, или хората заемащи високи позиции в уважавани финансови институции, които често се явяват по телевизията, за да съветват инвеститорите...

Само ще вметнем, че почти никой от тези експерти, от почти никоя от водещите финансови институции, не успяха да видят най-голямата финансова криза в историята, или пък не пожелаха да споделят това с инвеститорите...

Другото, което ще споменем, е че много рядко се намират финансови институции и водещи портфолио-мениджъри, които успяват да бият трайно пазара и то за един дълъг период от време.

Отвъд тези вметки можем да кажем следното. Във финансовия свят има хиляди търгувани инструменти, класове активи и индивидуални позиции. А всяка една институция дава прогнози по стотици от тях. Та какъв е шансът експертите да познават от време на време за определен клас активи? Сравнително голям...

А какъв е шансът, когато не познаят, да се набляга на това в медиите? Почти никакъв... За сметка на това, вероятността да се изхожда от позицията „ето както прогнозирахме, това се сбъдна...“ в същите медии е почти 100%.

Още по темата:

Щатските индекси - накъде през 2019-та година?

Защо щатските индекси могат да са лоша инвестиция през следващите години?

Защо Уорън Бъфет инвестира в Apple?