Помислете за модерен град, обичан от туристите, както и дом на процъфтяваща икономика и много индустрия. Сега пазарът му на жилища започва да се чувства малко "напрегнат". Цените на имотите в този град започват да "прегряват", след като се повишаваха с темпове от над 15%, след намиране на дъно на имотния пазар от кризата.

Звучи ли Ви познато?

Не, това не е Сан Франциско, нито Ню Йорк. Това е Амстердам...

"Подобна история може да се каже и за други големи градове в Холандия", пише Клаас Кнот, председател на холандската централна банка, De Nederlandsche Bank, в скорошен доклад на банката. "И наскоро останалата част от страната започва да следва тази тенденция, макар и с по-бавни темпове, което означава, че цените на жилищата вече се покачват навсякъде", добави той.

Холандската банка организира през изминалата година международен семинар по двойните предизвикателства, пред които са изправени големите градове на развитите страни: повишаване на цените на жилищата и намаляване на предлагането на жилища.

Както Кнот отбелязва в предговора към доклада за семинара: „Силното повишаване на цените прави достъпа до градските жилища неотложен въпрос навсякъде по света. За централните банкери, които са основно отговорни за финансовата стабилност, достъпността не винаги е най-важната грижа. Екстремните примери обаче показват, че това може да се превърне в проблем за по-широко икономическо благосъстояние.”, смята финансовият експерт.

"Градовете стават все по-популярни по целия свят, което води до рязко увеличаване на търсенето на градски жилища", пишат Кнот и няколко съавтори. Това е така, защото те „са се превърнали в икономически сили” за своите страни.

В друг доклад от 2017 г., публикуван в изданието MarketWatch, се цитира икономист, според който 15-те най-големи метро-зони в САЩ представляват повече от половината от нейния БВП.

Големите градове привличат, обаче, не само с работните места и образованието, което предлаган но и с това, което изследователите наричат „културни събития, творчество, възможности за отдих и разбира се присъствието на други хора“.

Според академичните среди, това е тенденция, която ще продължи и в бъдеще. Прогнозите са, че до 2100 г. 80% до 90% от населението ще живее в градове.

Друг ключов извод: не само хората търсят големите градове, но и капиталите. Жилището е търсено вече не само за подслон, но и с "инвестиционна цел", за паркиране на свободните средства.

А инвеститорите могат да бъдат както чуждестранни, така и местни. Това означава, че „цените на жилищата в градовете не само отразяват местните фактори като ограничения в предлагането, регулации и зониране, но и глобални тенденции“.

Тези „местни фактори“ обаче представляват друг ключов момент. Всички недвижими имоти са наистина местни и когато мястото е оскъдно, всяко допълнително ограничение за това как може да бъде разработено и използвано го прави много по-скъпо. Важно е да се отбележи, че Кнот и неговите съавтори посочват, че това се отразява не само на покупните цени, но и на разходите за наем. Така или иначе, домакинствата със средни доходи по света се борят да си позволят жилище.

А нарастването на цените в градовете води до това на останалата част от страната: „докато цените на жилищата в големите градове се покачват, пазарът на жилища в регионите около тези градове вече набира силен импулс“, пишат авторите.

Сега се върнем към въпроса защо един централен банкер трябва да е загрижен за пазара на имотите. Както банкерите на De Nederlandsche казват, "в някои страни бумът на цените на жилищата е съпроводен с бум на кредитиране, макар и не навсякъде."

А политиките за „макропруденциалност“, като например ограничаване на съотношенията „заем/стойност“ на ипотеките, които банките правят, „определено имат отражение, но са недостатъчни сами по себе си“, се казва още в доклада.

Още по темата:

Какво бъркат инвестиращите в недвижими имоти?

Наем, или покупка на имот - кое е финансово по-изгодно?

Инвестицията в имот все още е с висока доходност