Снимка: iStock
Политиката изглежда никога не е била толкова ангажирана да пречи на икономиката. Надпреварата за изборите за президент в САЩ вече върви, въпреки че дотогава има година и половина. Тръмп се нуждае от силна икономика, за да има шансове за преизбиране и особено след погрешната политика на мита, която вече удари фермерските щати. Понижението на лихвите би трябвало да подкрепи икономиката по подобен начин на 2016-17 г. Федералният резерв ще направи този жест в края на месеца, но повече под натиска на фондовия пазар и признаците за забавяне на щатската икономика.
Как добрите новини стават лоши
S&P 500 започна юли с рекорд, при това след изключително силния юни. Нарастването от 1% след срещата на Г-20 не е впечатляващо като за отпразнуване на края на търговската война между САЩ и Китай. Ниската активност в началото на месеца се дължи и на националния празник, когато отсъстват големите играчи и настроенията са по-скоро позитивни. Не е учудващо, че индексът S&P 500 достигна 3 000 пункта точно преди празника. Но икономическите данни и предстоящият сезон на корпоративни печалби са дамоклевият меч над Уолстрийт. Превръщането на добрата новина в лоша се видя най-добре в доклада за пазара на труда за юни. Броят на новите работни места надхвърлиха очакванията на анализаторите и водят до преоценка на прогнозите за намаляване на лихвите. Икономиката се нуждае от понижаването на лихвите, за да спре спада си и всичко, което би отложило този процес, е лоша новина за пазарите. Обратното важи в същата сила. Но инвеститорите прочетоха в дълбочина доклада за пазара на труда в петък и видяха преобладаващия брой на непълно работно време. Така лошите новини подкрепиха покупките на акции в края на сесията.
Уолстрийт вярва, че понижението на лихвите ще спаси икономиката от постепенното ѝ навлизане в рецесия и ще доведе до две изключително редки събития за пазара. Първото е затварянето на къси позиции от инвеститорите, които досега са залагали на спад на пазара. Покупките им трябва да последват импулсивен пробив нагоре над ключово равнище, каквото е 3 000 за S&P 500. Както показа практиката, трябва да има и постепенна промяна на икономиката и на корпоративните печалби, за да накара професионалните инвеститори да излязат от позициите си. И от там да стартира вторият рядко срещан феномен – страхът да се пропусне ръста на пазара. Подобен чисто психологически фактор движи силно пазара, защото много инвеститори променят вижданията си за кратък период от време и гонят представянето на пазара. Но той е характерен за дребните инвеститори и минава през борсово търгуваните или взаимните фондове. Комбинацията от затваряне на къси позиции и страхът да се пропусне следващият голям растеж на пазара разчита на подкрепа от основното „гориво“ за борсовата машина – лихвената политика на Федералния резерв.
Приликите с 1998 г. и технологичния балон
През 1998 г. се случва нещо подобно. 20% корекция на Уолстрийт води до понижаване на лихвите. Федералният резерв помага на финансовата система за възстановяването ѝ след Азиатската криза. Неочакваният резултат идва след няколко години – технологичният балон на акциите се спуква и води до загуби за индивидуалните инвеститори. През 1998 г., както и сега, икономиката на САЩ не е в криза. Проблемите идват по-късно и поставят основата на монетарен експеримент с невиждани мащаби, довел до рекордна задлъжнялост в световен мащаб. Той продължава и досега. Централните банкери знаят дилемата, пред която са изправени днес – дали да наливат пари в задлъжнялата икономика или да запазят стимулите за момента, когато има необходимост от тях. За Тръмп подобно развитие на събитията ще означава добра предизборна среда и дори да е последвана от криза през 2021 г., ще има достатъчно време за възстановяване по време на втория му мандат. В същото време централните банкери в САЩ ще трябва да измислят нови инструменти, с които да компенсират ограничените възможности за намаление на лихвата. Засега те не са притиснати от икономическите индикатори или от фондовия пазар.
Какво се случи след срещата на Г-20 и края на търговската война?
Дали тези институции не дават прекалено голям кредит на доверие на централните банки и на силата на паричните стимули? Инвеститорите в облигации смятат точно това и виждат рецесия през следващата година. През следващата година ще разберем дали инвеститорите или отговорните за икономическата политика лица грешат.
През втората половина на 2019 г. ще разберем дали краткосрочните положителни ефекти от монетарната политика ще донесат оптимизъм на Уолстрийт. А до края на месеца ще стане ясно дали рекордното равнище от 3 000 пункта на S&P 500 ще бъде последвано от нов растеж нагоре или за трети пореден път ще последва силен спад от върха на пазара. Засега инвеститорите не са склонни да залагат на нов балон в цените на активите.
Автор: Цветослав Цачев, главен инвестиционен консултант, ЕЛАНА Трейдинг