Валутните пазари изпращат съобщение, което едва ли централните банкери, сред които Джером Пауъл, Марио Драги и други, биха искали да чуят, предвид на планираните им монетарни облекчения.

Валутният пазар сигнализира, че очакваните кръгове от монетарни облекчения едва ли ще направят особено големи промени, в среда на упорито ниска инфлация, според анализаторите на от BofA Merrill Lynch Global Research.

В писмо към клиентите, публикувано в навечерието на решението на Фед в сряда, от което се очаква първото намаление на лихвите от финансовата криза насам, анализаторите отбелязват, че пазарите вече са оценили по-голямо облекчаване от страна на централните банки. Възможно е на валутните пазари да не станем свидетели на кой знае какво повишение, след вземането на решението.

Всъщност през 2019 г. няма връзка между промяната на валутните курсове при валутите на страните от Г-10 и политиката на централните банки по отношение на лихвите, отбелязват още експертите на щатската банка.

„Това потенциално е голям проблем, тъй като валутният курс е важен, ако не основният канал, чрез който облекчаването на паричната политика се очаква да повлияе на инфлацията и инфлационните очаквания днес“, пишат анализаторите. „При вече съществуващите много ниски лихвени проценти - 1/3 от пазара на държавни облигации и 1/4 от общия пазар на облигации, предлагат отрицателни доходи. По-нататъшно понижение на доходността, едва ли ще има голямо значение за реалната икономика", се казва още в направения анализ.

Доларовият индекс се повиши с 2% от началото на годината, което до голяма степен се предопределя от поевтиняването на еврото с 2.7% и сривът при британския паунд.

Междувременно акциите се повишиха до нови рекорди през тази година, след като инвеститорите обвързаха печалбите с очакването, че Фед ще премине към намаляване на лихвите.

Индексът S&P 500 добави 20.2% от началото на годината, след като се понижи рязко през четвъртото тримесечие на миналата година. Индустриалният индекс Dow Jones се повиши с 16.6% от началото на годината до момента.

Защо валутният пазар не реагира?

Анализаторите виждат две възможни причини. Първо, когато всички централни банки облекчават, те просто взаимно неутрализират действията си.

При това „лошо равновесие“ всички те завършват с разхлабени парични политики, но без промяна в стойността на валутите си. Това означава, че те просто поддържат цените на активите, без да засягат реалната икономика, рискувайки да създадат балони в бъдеще.

Второ - валутният пазар може да е сигнал, че по-нататъшното облекчаване на паричната политика няма да повлияе на реалната икономика и следователно е ненужно, смятат още анализаторите на BoFA.

Ако валутният пазар е основният канал, чрез който паричната политика трябва да повлияе на реалната икономика, паричната политика ще бъде неефективна, ако валутните пазари не се движат. В същото време валутните пазари няма да се придвижат, ако паричната политика не промени перспективите.

Така или иначе „съобщението от валутния пазар е силно и ясно за нас, цикълът на облекчаване на паричната политика, който предстои да започне в икономиките на Г-10, няма да работи“, заявиха експертите. „Още по-лошото е, че отрицателните странични ефекти на тези политики могат да влошат нещата.“

Анализаторите твърдят, че нито паричните, нито фискалните политики са строги. Трудно е да се спори за по-голямо парично облекчаване въз основа на икономическите данни, казаха те, и въпреки че може да има място за повече фискални облекчения, трябва избирателност, защото настоящите мерки нямат особени ефекти.

Освен това, координацията на вътрешната политика би била най-добрият начин да се отговори на забавящата се икономика - нещо, което силно липсва през годините след кризата от 2008-ма година. Вместо това паричната политика е оставена да извърши по-голямата част от тежкото повдигане, докато фискалната политика изглежда почти напълно игнорирана, смятат още експертите.

Анализаторите също имат какво да кажат за инфлационното таргетиране, като твърдят, че разговорите за симетричен подход към целите на инфлацията - както беше обсъдено от Федералния резерв и Европейската централна банка - едва ли ще се окажат продуктивни. При симетричен подход инфлацията ще бъде позволена да премине над, или под целта през следващите години, ако е била под или над целта през предходните години.

„Първо, ако централните банки не са успели да постигнат целта си за инфлация през последните 20 години, на пазар, който ценообразува ниска инфлация завинаги и очаква още по-голямо разхлабване на политиката, аргументирайки се, че те трябва да позволят на инфлацията да надскочи, когато инфлацията се увеличи над целта е почти без значение ”, казаха те. „Второ, като се има предвид колко дълго централните банки пропускат целта си за инфлация, покриването на изгубената позиция според нас е невъзможно.“

Вместо това анализаторите казаха, че са съгласни, че насочването на номиналния брутен вътрешен продукт може да предложи на централните банки по-добър подход.

Още по темата:

Ето какви чудовища създаде политиката на централните банки

10 финансови балона, които заплашват да разклатят системата

Едва ли ще видим отслабване на долара след Фед