Политиците са загубили контрол над монетарната политика в САЩ и това налага радикална промяна в паричната политика, според анализатори.

Все повече стават експертите, които отправят призив към Фед да се откаже от насочването на лихвите и да приеме инфлационно таргетиране на политиката си, като използва баланса си, като междинно политическо решение. Време е краткосрочните лихвени ставки да започнат да се определят от пазарните сили, а не от политиката.

Подобно на края на 70-те години, когато тогавашният председател на Фед Пол Волкер се сблъска със стагфлационна среда, която отслаби увереността в способността на Фед да се справи с нарастващите дисбаланси в икономиката, Пауъл, сега е изправени пред същото предизвикателна, дефлационна икономическа среда.

Ключът към пробив на тази дефлационна низходяща спирала на лихвените проценти е политиката на Фед да се насочи към инфлацията чрез разширяване на баланса на Фед - с други думи, за започне да печата пари.

Подобно смело действие би попречило на щатската икономика да изпадне в "дупката", в която се намират Европа и Япония - където царят дългосрочни отрицателни лихвени проценти.

През 70-те години стагфлацията бе резултат от спиралата на цените и заплатите, която се укрепи от нарастващите очаквания за инфлация. Понастоящем Фед и икономиката на САЩ са изправени пред също толкова неприемлив сценарий, но от дефлационен риск. Оскъдният ръст на заплатите, въпреки строгите условия на пазара на труда и среда на непрекъснато съкращаване на разходите (в която се изисква повече от работниците, докато заплатите остават равни), се стигна до дефлационни настроения.

Пол Волкер се изправи пред свят на излишно търсене и отслабващ долар, което допринесе за ускоряването на потребителските цени дори при растящ процент на безработица. За разлика от средата тогава, сега Фед е изправен пред свят на свръхпредлагане и растящ долар, които излагат щатската икономиката на дефлационни фактори.

Търсенето на доходност, свързано с тази неблагоприятна глобална динамика, изкривява срочната структура на ставките и увеличава стимулите за инвеститорите да поемат повече риск, отколкото е рационално. И това може да доведе до криза.

В периода, предхождащ „Волкерската революция“ през октомври 1979 г., постепенният подход на Фед към насочването на лихвите, на практика помогна за внедряването на инфлационна психология в икономиката. Настоящият дефлационен манталитет също може да бъде частично обяснен с постепенния лихвен подход, който не успя да постигне заявената от Фед цел за инфлация от 2%.

Впоследствие, в "ерата Волкер", Фед се отказа от насочването на лихвените проценти и вместо това насочи паричното предлагане за борба със стагфлацията, което осигури така необходимото политическо покритие за позволяване на рязко покачване на ниските лихвени проценти, докато резервите бяха ограничени, за да забавят ръста на парите. Богата академична литература подкрепя мнението, че инфлацията е присъщо парично явление и предоставя на председателя Волкър достатъчна защита за радикалната му промяна в политиката.

Тази промяна в политиката послужи за намаляване на инфлационните очаквания и по този начин на инфлацията, като същевременно увеличи доверието към централните банки. Доларът се засили и политиците започнаха да отдават заслуженото на политически независим Фед.

Понастоящем, също изглежда до голяма степен оправдано подобно изместване в политиката. Необходимостта от промяна в подхода се илюстрира от потъването в глобалните пазари на акции, последвано от скорошното намаляване на лихвите от 50 базисни пункта, предприето от Резервната банка на Нова Зеландия.

Фед също така трябва да има предвид непредвиденото изравняване на лихвената кривата, което последва след увеличението на ставката от Фед през декември. По същество политиците са загубили контрол над движенитео на лихвите и инфлацията.

В заключение, резервът би следвало да премине към насочване на лихвените проценти и политика, която да върне целената инфлация от 2%. та от насочване на лихвените проценти към насочване към инфлация от 2% или повече. Тази политика би трябвало да доведе до бърз спад в краткосрочните лихви и засилване на кривата, което да успокои опасенията на пазара от риска от рецесия или устойчива дефлационна среда.

Новата междинна цел на Фед трябва да бъде балансът му, който би следвало да бъде временно разширен и преструктуриран за да се постигне инфлационната цел.

Още по темата:

Ще запази ли Фед размера на водещите лихви?

Майк Уилсън: Инвеститорите грешат за пазарите

GS препоръчва кошница от акции с висок дивидент