Снимка: БГНЕС
Европейската централна банка все още има възможност да намали лихвените проценти, ако е необходимо, въпреки че това може да представлява риск за финансовата стабилност, заяви в четвъртък потенциалния бъдещ президент на институцията - Кристин Лагард.
Лагард добави, че е оправдан по-широк преглед на това как се провежда паричната политика в еврозоната.
Тъй като забавянето на растежа и инфлацията упорито подкопават целите на ЕЦБ, банката обеща нови стимули, когато политиците се срещнат на 12 септември, една от последните мерки, които шефът на ЕЦБ Марио Драги може да предприеме, преди да отстъпи поста си на 31 октомври.
"ЕЦБ разполага с широк набор от инструменти и трябва да е готов да действа", каза Лагард в писмени отговори пред комисията по икономически въпроси на Европейския парламент.
"Въпреки че не вярвам, че ЕЦБ е достигнала ефективната долна граница на лихвените проценти на политиката, ясно е, че ниските проценти имат отражение върху банковия сектор и финансовата стабилност.", добави тя.
Въпреки че назначаването на Лагард за президент на ЕЦБ, предложена да заеме поста през ноември, все още предстои да бъде потвърдено, процесът до голяма степен е формалност, тъй като лидерите на еврозоната са обединени в подкрепата си за нейната кандидатура.
Очаква се ЕЦБ да намали лихвите по-дълбоко към отрицателна територия през септември, да рестартира покупките на активи и да компенсира банките за страничните ефекти от отрицателните лихви.
Но икономистите казват, че това са сравнително скромни мерки, които ще запазят облекчените условия за финансиране и няма да доведат до нов тласък на икономиката.
В очакване на решението на финансовата институция през септември, шефът на холандската централна банка Клаас Нот заяви, че е отворен за намаляване на лихвите, но вижда възобновяването на покупката на активи, като преждевременно.
"Ако рисковете от дефлация се върнат на дневен ред, тогава смятам, че програмата за закупуване на активи е подходящия инструмент, който трябва да се активира, но няма нужда от това в момента, след като видях прогнозите за инфлация", каза Кнот пред Bloomberg в четвъртък.
Лагард, която не се очаква значително да промени политическата насока, зададена от Драги, също отбеляза ограниченията на паричната политика, особено когато централната банка вече е използвала много от нетрадиционните инструменти, с които разполага.
"ЕЦБ е изправена пред нарастващ брой структурни предизвикателства и ще трябва да управлява очакванията за това - какво може и какво не може да направи, за да поддържа доверието в политиките", каза тя.
„Докато паричната политика е ефективен инструмент за стабилизиране на икономическия цикъл, тя не може да повиши потенциала на страните за дългосрочен растеж“, добави тя.
Все пак тя добави, че настоящата високо приспособима позиция на политиката ще е необходима за „известно време“.
Лагард добави, че би било подходящо ЕЦБ да направи по-широк преглед на стратегията си, като се има предвид как паричната политика се промени след глобалната финансова криза от 2008 г.
"Тъй като мина доста време от последния преглед на стратегията през 2003 г., струва си да се събират поуки от финансовата криза по отношение на промените в макроикономическата среда и инфлационния процес", каза тя.
Предупреждавайки за рисковете от излизането на Великобритания от Европейския съюз, Лагард отбеляза също, че Brexit без сделка може да доведе до значителни колебания на финансовите пазари и до увеличаване на рисковите премии.
Още по темата:
Накъде ще се движат цените на имотите през 2025 година?