Тази седмица, предстои решението на ЕЦБ относно монетарната политика на банката. В среда на ниска инфлация, забавяне на ръста (Германия е на прага на рецесия), неразбории покрай Brexit, очакванията са за нови монетарни стимули и допълнително понижение на лихвите.

Инвеститорите и политиците обаче, се опасяват, че подобно действие, би могло да нанесе допълнителен удар, върху и без това засегнатия банков сектор в региона. И сега - въпросът върху, който политиците на ЕЦБ ще трябва да умуват е - как да въведат допълнителни стимули, без да наранят повече рентабилността на водещите търговски банки.

В края на краищата отрицателни лихвени ставки, означават, че банките трябва да плащат за привилегията да държат свободните си парични средства в централната банка. И това на практика, им донесе много проблеми.

Според запознати, по-нататъшен удар върху рентабилността на банковия сектор ще доведе до притеснения относно финансовата стабилност, като същевременно ще ограничи способността на банките да предоставят нови заеми на реалната икономика.

С други думи, по-нататъшното намаляване на лихвените проценти може да стане контрапродуктивно и ефективно и да послужи за затягане на финансовите условия в еврозоната, отбелязват анализаторите на Rabobank.

Индексът следящ представянето на най-големите банки в Европа, се е повишила с 6.8% през септември, но от началото на годината е загубил 2.6%, а за последната една година - се е понижил с 18.7%.

Едно от потенциалните решения пред ЕЦБ е банката да предприеме мерки, насочени към облекчаване на болката за търговските банки. По-специално - да създаде многостепенна система при депозитите, при която само част от тях подлежат на налагане на отрицателни лихви.

Но такава система би била сложна и би донесла сериозни рискове след себе си, според банкови експерти.

За ЕЦБ ключовият въпрос се съсредоточава върху минималния размер на излишната ликвидност, необходим за поддържане на лихвените проценти на паричния пазар, прикрепени към лихвения процент, смятат пазарни наблюдатели.

Налагането на банките да плащат отрицателната депозитна ставка над тази сума е ненужно и болезнено.

Какво се очаква да направи ЕЦБ?

Икономистите очакват ЕЦБ да намали депозитната си ставка с между 10 до 20 базисни пункта. Налице са известни спорове между пазарните участници, дали ще видим обявяване на нов кръг от покупка на активи. Предишна програма за месечни купувания на облигации приключи през декември.

Очакванията за комбинация от намаляване на лихвените проценти и подновяване на закупуване на активи бяха ограничени през последните седмици, тъй като изглежда, че някои политици на ЕЦБ се противопоставят на индикации от страна на политици, че се планира агресивна програма през септември, или преди официално Марио Драги да предаде властта на следващия ръководител на финансовата институция.

ЕЦБ не е единствена в това официалните лихвени проценти да са при отрицателна територия, или да се притеснява за ефекта, който този ход има върху банковия сектор.

Централните банки в Швейцария, Япония и на други места са възприели многостепенни системи за налагане на отрицателни лихви. Япония например, използва тристепенна програма, в която само на част от резервите се начисляват отрицателни ставки, отбелязват стратези.

Задачата на ЕЦБ се усложнява от различните 19 банкови национални системи в региона и неравномерното разпределение на излишната ликвидност в еврозоната, коментриат икономисти.

Какви са опциите на ЕЦБ?

Икономистите до голяма степен очакват ЕЦБ да приеме двустепенна система.

Анализаторите на Rabobank описват два потенциални варианта: Централната банка би могла да въведе нова, по-ниска депозитна ставка за „излишната“ ликвидност, или може да въведе „резерв за резерви“, който идва над съществуващите задължителни резерви, като остатъкът се облага с 0% ставка при рефинансране.

При първия вариант по-ниската депозитна ставка ще се прилага само за надвишаващи резерви над определен праг, докато на всички резерви под прага все още ще се начисляват текущата ставка от -0.4%.

Вторият вариант, при който определен размер на резервите в допълнение към необходимите резерви се начисляват при 0% лихва за рефинансиране, може да бъде по-привлекателен, тъй като ще позволи на ЕЦБ да намали допълнително лихвите без излишни разходи за банковия сектор.

За да заработи, обаче, квотите трябва да са доста големи, казаха икономистите от Rabobank, изчислявайки, че при излишна ликвидност, която се наблюдава около 1.8 трилиона евро,  ЕЦБ ще трябва да създаде квота на стойност около 800 милиарда евро да компенсира напълно други 40 базисни точки на намаление на лихвения процент.

Още по темата:

Лагард: ЕЦБ все още има възможност да намали лихвените проценти, ако е нужно

ЕЦБ обмисля нови стимули

Евро-долар - приключи ли спадът?