Снимка: iStock
Икономиката на еврозоната показва нови признаци на слабост, инфлацията остава ниска, Германия е на прага на рецесия, търговската война между САЩ и Китай продължава. И така, какво ще предприеме ЕЦБ?
"Смятаме, че Марио Драги ще събере достатъчно мнозинство в Управителния съвет, за да одобри пакет, който ще включва намаляване на лихвите, както и рестарт на програмата за за изкупуване на облигации", казва Дирк Шумахер, анализатор в Natixis, цитиран от CNBC.
По-голяма част от икономистите очакват ЕЦБ да намали депозитната си ставка с между 10 до 20 базисни пункта. Налице са известни спорове между пазарните участници, дали ще видим обявяване на нов кръг от покупка на активи. Предишна програма за месечни купувания на облигации на ЕЦБ приключи през декември.
Инвеститорите обаче, се опасяват, че нови монетарни стимули и допълнително понижение на лихвите би могло да нанесе допълнителен удар, върху и без това засегнатия банков сектор в региона. Като цяло отрицателни лихвени ставки, означават, че банките трябва да плащат за привилегията да държат свободните си парични средства в централната банка.
Според запознати, по-нататъшен удар върху рентабилността на банковия сектор ще доведе до притеснения относно финансовата стабилност, като същевременно ще ограничи способността на банките да предоставят нови заеми на реалната икономика. Което означава, че по-нататъшното намаляване на лихвените проценти може да стане контрапродуктивно и ефективно и да послужи за затягане на финансовите условия в еврозоната.
По-ниската лихва върху депозитите на търговските банки или за капитала, който банките държат Европейската централна банка, ще ги стимулира да кредитират повече. В момента показателят е минус 0.4 и се очаква да бъде намален до минус 0.5.
Наскоро потенциалният бъдещ президент на ЕЦБ - Кристин Лагард заяви, че централната банка все още има възможност да намали лихвените проценти, ако е необходимо, въпреки че това може да представлява риск за финансовата стабилност. Лагард добави, че е оправдан по-широк преглед на това как се провежда паричната политика в еврозоната.
Тъй като забавянето на растежа и инфлацията упорито подкопават целите на ЕЦБ, банката обеща нови стимули, когато политиците се срещнат на 12 септември, една от последните мерки, които шефът на ЕЦБ Марио Драги може да предприеме, преди да отстъпи поста си на 31 октомври.
"ЕЦБ разполага с широк набор от инструменти и трябва да е готов да действа", каза Лагард в писмени отговори пред комисията по икономически въпроси на Европейския парламент.
"Въпреки че не вярвам, че ЕЦБ е достигнала ефективната долна граница на лихвените проценти на политиката, ясно е, че ниските проценти имат отражение върху банковия сектор и финансовата стабилност.", добави тя.
Въпреки че назначаването на Лагард за президент на ЕЦБ, предложена да заеме поста през ноември, все още предстои да бъде потвърдено, процесът до голяма степен е формалност, тъй като лидерите на еврозоната са обединени в подкрепата си за нейната кандидатура.
Припомняме, че Кристин Лагард беше номинирана ма 2 юли за поста ръководител на ЕЦБ. 63-годишната Лагард е бивш френски финансов министър, който през 2011 г. стана първата жена, която оглави базирания във Вашингтон Международен валутен фонд. Тя изигра важна роля в осигуряването на спасителни мерки за икономиките в Европа, особено в Гърция, след финансовата криза от 2008 г. Преди това Лагард е работила и в частния сектор като адвокат по антитръстови въпроси, ставайки партньор и след това първата жена председател на базираната в Чикаго адвокатска кантора Baker McKenzie.
Още по темата:
Еврото може да поскъпне, ако Драги отговори на очакванията към ЕЦБ