Всички погледи на инвеститорите през тази седмица ще са насочени към решението на Федералния резерв на САЩ (Фед) относно лихвите. И докато инвеститорите почти на 100% залагат, че ще видим тяхното намаляване, продължават споровете относно това колко още понижения на лихвите ще видим до края на годината.

Всички се страхуват от „обърнатата крива на доходността" - ситуацията, при която лихвите на краткосрочните облигации надвишават лихвите на дългосрочните. Затова очакват Фед да реагира с намаление на краткосрочните ставки. Някои експерти обаче предупреждават, че по този начин се пренебрегва фундаментът.

Основният бизнес на банките винаги е бил да вземат заеми при краткосрочни лихвени проценти за финансиране на дългосрочни заеми. Колкото по-високи са дългосрочните ставки над по-краткосрочните, толкова по непечелившо става бъдещото кредитиране. Това означава по-лош бизнес за банките и съответно по-слабо кредитиране.

Ако се спази искането на Тръмп да бъдат намалени лихвите до нула, или дори под тези нива, то ето до какво може да доведе това, според експертите.

Цената и количеството се определят от съвместното въздействие на търсенето и предлагането. В този икономически цикъл предлагането на паричната политика беше значително по-силно от страната на търсенето. Вече имаме супер ниски цени. Навсякъде!

Прекомерно ниските проценти на първо място са причина кривата на доходност да се обърне. И причината не е защото Фед прибегна към ниски проценти, борейки се с инфлацията, както всеки цикъл в миналото. А защото дългосрочните лихвени проценти се понижиха в дългосрочен мащаб. Доходността на 30-годишните облигации в САЩ е малко над 2%. Японските 15-годишни облигации са с отрицателна доходност. Всички ставки на немски държавни облигации са отрицателни.

И все пак тези твърде ниски лихви не стимулират масово кредитиране по света, каквато трябваше да е неговата роля. Ръстът на глобалното предлагане на пари се забавя от 2012 г. И въпросът сега е - банкери ли са централните банкери? Наистина ли вярват, че допълнителните стимули наистина водят до повишаване на кридитерането, но реалното кредитиране за икономиката?

Самото намаляване на ниските тарифи не е достатъчно. Както показва опитът в Европа, отрицателните лихвени ставки не водят до кой знае какъв ръст на кредитирането. Нещо повече, отрицателните лихви вредят сериозно на бизнеса на финансовите институции и дори води до забавяне на икономическия растеж, като в същото време създава заплаха от формиране на финансови балони.

Мнозина неправилно твърдят, че намаляването на краткосрочните лихви намалява дългосрочните такива, стимулирайки заемите на корпоративните и домашните потребители. Ако това бе така, ръстът на кредитите трябваше да се увеличи по време на въвеждането на QE, когато Фед насочи дългосрочните ставки надолу, купувайки дългосрочни облигации за трилиони долари. Но това не се случи!

Централните банкери не могат да разберат, че общата цена на кредитите или средната лихва сега е по-малко важна от наличието и количеството на заемите. Въпросът за предлагането. Тук и в чужбина централните банкери трябва да стимулират паричното предлагане. Те трябва да засилват кривата на доходността, като продават тези облигации, които никога не би трябвало да купуват, и да оставят дългосрочните лихви да се повишават. Тогава кредиторите ще искат да дават заеми.

Още по темата:

Как да инвестирате в среда на понижение на лихвите?

Фед ще понижи лихвите 5 пъти до 2020-та година?

Никога не е имало по-лош момент за инвеститорите в стойност