Снимка: Личен архив

В последните няколко години много често слушаме фразите за задаваща се глобална рецесия, за край на ниските лихви и за липсата на финансова грамотност сред населението. За повече подробности потърсихме Джон Нофсингър*, ръководител на катедрата по финанси "William H. Seward" в колежа по бизнес и публична политика на Университета в Аляска.

Проф. Нофсингър, основна тема на дискусии в България и други държави в Европа е финансовата грамотност и фактът, че много хора са финансово неграмотни. Какъв е минималният набор от знания и умения, от които се нуждае един човек, за да бъде финансово грамотен  в днешно време?

Липсата на финансова грамотност е проблем за всички държави. Не съм сигурен, че има някакъв конкретен еталон за минимални финансови познания, които са необходими на един човек. Колкото повече знае, толкова по-добре. Има обаче няколко важни концепции, които е задължително да се познават. Например положителната зависимост на очакваната възвръщаемост и риска. Хората трябва да са наясно, че няма сигурни инвестиции с висока възвръщаемост. Друга концепция е връзката между потреблението днес и спестяването за потребление в бъдеще, т.е. стойността на парите във времето. Важна концепция също е сложната лихва, особено за изчисляването на действителната цена на кредитите. И не на последно място е концепцията за диверсификация на инвестициите.

В условията на рекорно ниски лихви по цял свят, дори в някои държави в Европа лихвите по ипотечните кредити са отрицателни, много хора се изкушават да инвестират в недвижими имоти, защото традиционно в Европа хората инвестират предимно в банкови депозити и недвижими имоти. Колко опасно е това?

Ниските лихви са голямата психологическа битка, която тече в момента. Централните банки предоставят стимули на хората да поемат повече риск със собствените им пари, като свалят лихвените равнища. За да се стимулира икономиката, централните банкери искат хората да инвестират в бизнес, в акции, в иновации и т.н., и разбира се в недвижими имоти. Да не забравяме обаче, че централните банкери предпочитат хората да инвестират в ново строителство, за да се стимулира икономиката. Въпреки това много хора виждат наближаващата рецесия или поне вярват, че тя ще се случи. Затова не желаят да поемат риск. Все пак по-добре да загубиш 1% по депозит, в случай, че лихвите по депозитите станат -1%, отколкото да загубиш 25% от позицията в акции при рецесия. Дали централните банки ще могат да променят психологията на хората, за да ги накарат да поемат повече риск? Времето ще покаже.

Наистина в последните четири години много често слушаме фразата „Рецесията идва скоро". Кои са сигурните активи, които ще препоръчате на индивидуалните инвеститори, за да се предпазят по време на рецесия, ако тя наистина дойде?

Парица-царица (бел. пр. „Cash is king")!  В началото на рецесията инвеститорите трябва да държат парите си по сметки или в депозити. Наличните пари позволяват на инвеститорите да закупят акции на дружества или недвижими имоти на ниски цени. Инвестициите в недвижими имоти са изложени на голям риск по време на рецесия. По отношение на инвестициите в жилища под наем, при рецесия заетостта обикновено пада, поради което наемателите може да не могат да си плащат наема и цените на наемите много често падат.  По отношение на инвестициите в бизнес имоти, инвестициите също са рисковани, защото бизнесите фалират и не си плащат наемите. Разбира се за инвеститорите в Европа е важно в каква валута ще държите парите, евро, швейцарски франк, английски лири или долари.

Някои хора предоставят парите си за управление на портфолио мениджъри или ги инвестират във взаимни фондове. Кой трябва да обвиняват, в случай че загубят пари? Себе си или портфолио мениджъра?

Това, че можеш да обвиниш портфолио мениджъра, е едно от предимствата на инвестирането във взаимни фондове. На теория инвеститорите трябва да обвиняват себе си за това, че са избрали лош фонд. Поведенческите финанси обаче са насочени към практиката. Наблюденията показват, че инвеститорите, които изберат губеща акция, я държат дълго време, за да не изпитват угризения. Същите тези инвеститори обаче ще продадат дяловете си в губещия взаимен фонд, защото те могат да намалят своите угризения като обвинят портфолио мениджъра.

Проф. Нофсингър, споменахте поведенческите финанси, а Вие сте автор на книгата Психология на инвестирането. Психологията ли е най-високото ниво на познание във финансите и инвестициите? Има ли нещо отвъд?

Поведенческите финанси описват вземането на инвестиционни решения много по-добре от традиционната финансова теория. Има много различни инвестиционни решения на различни хора, които не могат да бъдат обяснени все още. Например, защо някои хора се поддават на някои психологически изкривявания по отношение на инвестициите, а други - не се поддават? Или защо даден инвеститор взема различни решения в два различни момента във времето при една и съща ситуация? Друг проблем на поведенческите финанси е, че те са безмълвни относно източниците на психологически изкривявания. Каква е причината при някои хора да се проявява аналитичния начин на мислене, докато при други решенията се подчинени на интуицията? Също поведенческите финанси описват хората като избягващи загубите, но какво кара някои хора да избягват повече възможните загуби, а други - да не ги избягват чак толкова?

Има ли отговор на тези въпроси?

Един от отговорите е описан в новата ми книга „Биология на инвестирането", която предстои да излезе. Биологията може да повлияе поведението на хората за кратък период, за по-дълго време или за постоянно.  Краткосрочните въздействия върху вземането на решения включват различните форми на липсата на сън, промяна в нивата на хормоните, например тестостерон, емоциите, настроението и дори околната среда и времето. Например, ако са уморени, инвеститорите са временно в настроение предимно да избягват риска и загубите. Здравето също влияе върху финансовите решения, защото хората с влошено здраве са склонни да поемат по-малко рискове в сравнение със здравите хора. Трябва да отбележим, че хората са здрави или са с влошено здраве за относително дълго време, затова тези фактори не се променят както недоспиването или настроението. Затова физическото и психическото здраве на един човек са постоянни за относително дълго време и изкривяват вземането на икономически и финансови решения в продължение на много години. Не на последно място, много биологически фактори могат да бъдат постоянни. Например генетичният код на един човек, неговото ДНК или полът му могат да го направят по-податлив към конкретни психологически изкривявания и това да не може да се промени никога. Повече ще разберете от книгата ми много скоро.

* Проф. Джон Нофсингър е ръководител на катедрата по финанси "William H. Seward" в колежа по бизнес и публична политика на Университета в Аляска. Той е един от водещите експерти в света по Поведенчески финанси. Проф. Нофсингър е автор и съавтор на десетки книги и учебници в сферата на финансите, които са преведени на единайсет езика. Проф. Нофсингър е създал богато разнообразие от научни изследвания в различни дисциплини. Има публикувани над 50 статии в престижни научни списания (като Journal of Finance и Journal of Business) и специализирани списания (като Financial Analysts Journal и Journal of Wealth Management). Проф. Нофсингър често е цитиран от различни финансови медии, включително: The Wall Street Journal, Financial Times, Fortune, Business Week, Smart Money, Money Magazine, Washington Post, Bloomberg, Nightly Business Report (NBR), и CNBC, както и други медии като The Dolans и TheStreet.com.