Икономиката на еврозоната продължава да се забавя, а прогнозите редовно се оказват твърде оптимистични. След последното си намаляване на прогнозите за БВП, Европейската централна банка (ЕЦБ) сега очаква брутният вътрешен продукт да нарасне с 1.1% през тази и с 1.2% през следващата година. За сравнение през юни на тази година очакванията бяха съответно за ръст от 1.2 и 1.4% за двата периад.

Европа е изправена пред двойна несигурност. От една страна забавящата се световна търговия, породена от търговската война, а от друга - заплахата от по-нататъшна ескалация на напрежението при Brexit без сделка с ЕС.

ЕЦБ, както и всички големи международни организации като Международния валутен фонд или Организацията за икономическо сътрудничество и развитие призоваха за по-големи фискални стимули, за да се избегне текущото забавяне. Но разединените европейски правителства, като че ли са "глухи" за тези призиви, поради различни причини.

Числата

Германското министерство на икономиката заяви в понеделник, че вътрешните фабрични поръчки продължават да падат през август. Те са се понижили с 0.6%, следствие на внезапно намаление на вътрешното търсене, въпреки по-големия брой работни дни през месеца.

Най-голямата икономика в еврозоната и до тази година най-динамичната развита икономика, вече флиртува с рецесия. Водещите икономически институти в страната през тази година очакват ръст от 0.5%, а за следващата прогнозите са за повишение от 0.6%.

Рецесията в производствения сектор прелива към услугите. Междувременно еврозоната, като най-отворената икономика в света, изпитва болката от търговската война. Инфлацията в областта отново спадна до годишна стойност от 0.9% през август, доста под официалната цел на централната банка от близо 2%.

Фискален стимул в еврозоната е необходим и достъпен

Паричната политика на ЕЦБ беше облекчена отново миналия месец с още по-ниски отрицателни ставки и обявена нова програма за изкупуване на активи. Както отбеляза президентът на централната банка Марио Драги, цялото европейско възстановяване през последните няколко години може да се отдаде на паричната политика. Но колкото по-облекчена е политиката на ЕЦБ, толкова по-трудни са нейните непредвидени последици, особено за банковия сектор.

Междувременно фискалната политика остава грубо неутрална. Съвкупният фискален дефицит на еврозоната миналата година възлиза на 0.5% от БВП, според статистическия институт на ЕС - Евростат. В епоха, при която лихвените проценти са близо до нула или дори отрицателни, повече заеми не увеличават непременно натоварването на дълга, както отбеляза Оливие Бланшард, бивш главен икономист на МВФ.

Ще бъдат необходими и повече разходи в еврозоната под формата на публични инвестиции в инфраструктура, зелен преход или инструменти за допълнителна интеграция на паричния съюз, като например съвместна схема за осигуряване на безработица или гаранция за банков депозит.

Препятствието: политиката

Страните с високи нива на държавен дълг - като Италия (повече от 130% от БВП) или Франция (близо 100%) не могат да продължат да поручават кредити дори и с ултра ниски лихви. А страните, в които дългът се е свил бързо през последните години - Холандия или Германия - не са склонни да харчат повече. В случая на Германия е двойното заключване - конституционна „дългова спирачка“ и политическо споразумение за балансиране на бюджета - предотвратяват значителни стимули.

Но основната пречка е повече политическа, отколкото финансова. На равнище еврозона предложенията за създаване на общ бюджет, който да служи като инструмент в условията на криза, се сринаха. И в Германия нито една от двете партии на управляващата коалиция не иска да се представи подобна мярка, която би се застъпила за отказ от обещанието за балансиран бюджет - т. нар. "Schwarze null", „или Black Zero“. Дори и да са желани и застъпени от повечето експерти обаче, фискалните стимули биха били крайно непопулярно средство в страна на пестеливи граждани.

Иронията е, че еврозоната дължи част от по-голямата си фискална гъвкавост на политиката на централната банка. По-ниските лихви означават, че правителствата харчат по-малко за лихвени плащания, които са спаднали с около 3% от приходите във Франция и Германия, отбелязва Ерик Нилсен, главен икономист в УниКредит.

Така че шансовете са - европейските правителства да изчакат, докато забавянето не се превърне в сериозна криза, преди да действат. И тогава те може дори да не го направят съвместно.

Още по темата:

Европейската икономика се охлажда повече от очакванията

Лагард: Търговската война е като голям тъмен облак за световната икономика

ЕК намали прогнозата си за ръст за 2019 година