Снимка: Личен Архив

Финансово грамотни ли са българите? Отговор на този въпрос дадоха експертите, участвали в дискусионен панел "Психология в инвестирането и лични финанси", на проведеното днес финансово събитие "Силата на инвестициите. Експерти говорят за пазарите", организирано от Infostock.bg.

Степента на финансовата грамотност е изключително важен въпрос, коментира Наталия Петрова, изпълнителен директор на "Конкорд Асет Мениджмънт" АД. Тази грамотност се определя не само от получените приходи, а и как може да контролира своите разходи, до колко има финансова дисциплина.

Направени са редица изследвания за финансова грамотност, които отчитат следните резултати:

На въпроса "Финансово грамотни ли са?", две трети от хората отговарят с "да". Тоест хората имат висока оценка за финансовата си грамотност.

В същото време, изследването представено от г-жа Петрова сочи, че 72% от хората не инвестират в нещо допълнително за своето пенсионно осигуряване, което до голяма степен контрастират с отговора на първия въпрос.

Изследване от 2016 г. с появата на бяла книга за финансова грамотност сочи, че 47% казват, че не са финансово грамотни. Процентът се увеличава при по-младите до 18 години – 53%, а тези над 60 години са над 60%.

"За българина е трудно да направи избор на финансов продукт, защото не ги познава. Не могат и лесно да направят информирано инвестиционно решение. Обикновено инвестициите са в недвижими имоти", допълни още т-жа Петрова.

Не е правилно да предполагаме, че тези от нас, които са експонирани предимно към депозити нямат финансова култура. Не е правилно и обратното, коментира по време на панела д-р Боян Иванчев, зам.-председател на "Адванс Екуити" АД. Само поради акта на участие те не могат да бъдат финансово грамотни.

"Подкрепям твърдението с една история от преди 332 г. Чували сте за Исак Нютон, но много малко хора знаят, че той е активен участник на така наречения капиталов пазар и губи значителни пари по време на South Sea Company. Една от първите пазарни кризи през 1720 г. Един блестящ ум и гений по онова време губи пари, които имат днес стойност на 20 млн паунда. Единичният акт, че някой закупува финансов инструмент, а друг – не, в никакъв случай не прави единият глупак, а другият- умен. Не мисля, че финансовата култура на българите може да бъде висока, след като огромна част от тях твърдят, че здравето е най-важно за тях, а в същото време точно те имат най-ниското доверие в лекарите. То е равно на доверието на жителите на Монголия", коментира Иванчев.

"В много случаи в инвестиционния процес се намесвят емоции. Самооценката е нормално да бъде нормално висока и значително по-висока от истината", смята още Иванчев.

Нямаме конкретна дефиниция за финансово грамотен човек. Обикновено това се измерва от крайните резултати на неговото действие. Ако са добри, е грамотен, в обратния случай би се смятал за финансово неграмотен. Този въпрос дали някой е финансово грамотен или не, не е чак толкова важен, защото по-скоро начинът на прилагане на знания в миналото ще носят полза в бъдещето. Именно това определя грамотността. Във всяко едно човешко поведение, особено свързано с финансите, много често е част от емоциите.

"Дори и да имате невероятното познание и да знаете всички теории, в практиката емоцията влияе много повече", коментира по време на панела Васил Караиванов, преподавател в Софийския Университет и автор на книгата "Психология в инвестирането". "Хората с много висока финансова грамотност, благодарение на емоциите, могат да се докарат до голяма финансова неграмотност", каза още Караиванов.

"Отвсякъде медиите излъчват само липса на бъдеще. Новините са ни като полицейска сводка от Втората световна война, или по-късно. Погледнете върху негативността там. Те не излъчват надежда и обещание за бъдещето. Липсва доверието. Това точно се отразява в поведението на българите. Най-добрата инвестиционна система е Националнта лотария. Най-бедните хора в БГ са облъчени, че това е начинът за забогатяване. Да залагаш на шанс, който е срещу теб. Това е причината да сме сравнително консервативни. България, Гърция и Кипър слагат 90% от спестяванията си в депозитите си в имоти. Мисля, че българите са финансово грамотни, когато имат възможност да вярват в бъдещето си. Моето разбиране е, че сме финансово грамотни, но средата не ни позволява да развиваме способностите си", коментира Виктор Манев, съосновател и партньор в ИМПЕТУС Капитал – управител на алтернативни инвестиционни фондове (ЛУАИФ).

По думите на Иванчев, това, което биха постигнали хората в икономиката или резултатите, зависи от много фактори. "Икономиката и финансовите пазари са стохастична система. По-добър успех имат тези, които са калибрирани. Такъв е човек, който върши дълго време подобни неща с цел прогнозирани и използването на научни методи – като метеорологията. В същото време хората, които се занимават професионално с управление на пари, били те консултанти или съветници, те са калибрирани и имат повече познания, отколкото другите. Включително и затова как да противостоят на когнитивните способности и емоционални такива. Няма как да кажем, че всеки един от нас е изложен еднакво на влиянието на емоцията. Финансовата грамотност и опита в конкретната сфера, изразен чрез калибрация, води до по-добри резултати", обобщи Иванчев.

Събитието "Силата на инвестициите" се проведе с подкрепата на генералния спонсор "Конкорд Асет Мениджмънт", както и със съдействието на "Admiral Markets", "КОРАДО-България" и "Първа Инвестиционна Банка".

Още по темата:

В какво да инвестирате, ако не в депозити? Вижте какво мислят експертите!

Кои са приоритетите и какво може да се направи, за да бъде по-ефективен българския капиталов пазар