Снимка: KBC

Автор: Петър Илиев

Йохан Тейс е главен изпълнителен директор на белгийската финансова група KBC, която притежава една от най-големите български банки - ОББ, както и един от най-големите български застрахователи - ДЗИ. Money.bg се срещна с мениджъра по време на откриването на центъра за услуги на компанията във Варна, за да разбере очакванията му за развитието на европейската икономика, както и мнението му за паричната политика, която ЕЦБ провежда.

Г-н Тейс, всички говорят за рецесия. Какво е Вашето виждане за развитието на икономиката на Европейския съюз (ЕС) през следващите две-три години?

Труден въпрос. Има много фактори, които влияят. Европейската централна банка прави всичко възможно, за да предотврати рецесията. Със своята експанзионистична политика, която не е задължително да е много скъпа, ЕЦБ се опитва да предотврати навлизането в рецесия. Това е единият фактор, който има много голямо влияние върху процесите.

Другият фактор е Brexit. За мен той е много важен и ще е от огромно значение не само за британската икономика, но и за целия Европейски съюз.

Третият фактор е въздействието на икономическата война между САЩ и Китай. Но в този контекст аз много повече се тревожа от опасността една подобна конкуренция да се пренесе във взаимоотношенията между САЩ и Европейския съюз.

Има и други фактори като регионалната стабилност. Но според мен вероятността да влезем в рецесия е близо до 50%, което е доста висок риск.

Според Вас възможно ли е икономическите и финансови предизвикателства, пред които е изправен ЕС и най-вече страните от Еврозоната, да бъдат решени със средствата на паричната политика?

Това, което прави ЕЦБ в момента, не мисля, че помага много за решаване на предизвикателствата пред ЕС. Паричната политика на ЕЦБ бе добра в началото на кризата и помогна много за преодоляването ѝ. Но в момента мерките, които предприема ЕЦБ, не мисля, че са много продуктивни.

Последните мерки, които преди седмици ЕЦБ предприе, според мен ще имат ограничено влияние. Те не могат да имат благоприятно трайно въздействие, ако не са съпътствани с цял комплекс от мерки в други области, например по отношение на бюджетната политика. Ако погледнем Германия, където има бюджетен излишък, използването му за насърчаване на икономиката би имало много по-голямо положително въздействие върху икономическия растеж от сегашната паричната политика на ЕЦБ.

Как последователната политика на ЕЦБ за понижаване на лихвените нива влияе върху бизнеса на банките и на тяхната стабилност?

Дългосрочният отрицателен лихвен марж има директно негативно въздействие върху финансовите институции. Въпросът е доколко икономическият ръст, който тази политика на отрицателни лихви стимулира, ще може да компенсира нейното директно отрицателно въздействие върху банките. Опасявам се, че тази компенсация няма да е голяма. Затова смятам, че общият ефект от отрицателните лихви ще е негативен.

С последното си решение ЕЦБ обаче предприе компенсираща мярка, като освободи от отрицателни лихви част от свръх резервите, които банките държат при нея. Какво ще е въздействието на това нововъведение?

То ще помогне, но за кратко. В дългосрочен план това облекчение няма да реши проблемите.

Тази политика на отрицателни лихви не е ли своеобразен квази данък за вложителите?

Отрицателните лихви и квази данъците са две съвсем различни неща. Тази политика на отрицателни лихви цели да повиши инфлацията. А събираемостта на данъците не влияе на инфлацията. Ниските лихви всъщност позволяват на правителствата да рефинансират своите задължения и да инвестират в инфраструктура и в други проекти, което би трябвало да има положителен ефект.

Отрицателните лихвени проценти не пораждат ли рискове за възникването на различни пазарни балони, като например на цените на недвижимите имоти?

Трябва да сме много внимателни в това отношение, защото се опасявам, че в момента не се обръща достатъчно внимание на този въпрос. Възникването на имотни балони е напълно реално. Активите се увеличават, ликвидността е голяма и хората търсят всевъзможни начини да получат доходи от своите пари. Така че засилените инвестиции в недвижимости крият риск от създаване на балон. Тази опасност обаче не се отнася за България.

Източник: Money.bg