Снимка: iStock

Стойне Василев

Много хора ми задават един и същ въпрос – „Може ли да ми кажеш в какво да инвестирам?“, като очакват да им посоча конкретен актив, който просто трябва да си купят и да им носи добра доходност (ако може с минимален риск). Краткият ми отговор е „Не, не мога“. Да дам инвестиционен съвет, без да познавам конкретната финансова ситуация, е непрофесионално и може да има сериозни последствия за човека срещу мен. Това, което мога да направя е да споделям моя опит и казуси от работата ми с индивидуални клиенти. Именно такава е днешната статия – уроците, които научих по трудния начин и стратегиите, които ми носят добра доходност с умерен риск.

Какво да направим преди да инвестираме?

Преди да помислим за нападението (инвестирането) е добре да осигурим нашата защита. На първо място това е аварийния ни фонд. Знам, че много хора го пренебрегват или използват кредитната си карта при извънредни разходи, но това за мен е първата линия на защита. Когато започваме да инвестираме си казваме, че сме готови да загубим тези пари, но никой не го вярва сериозно. И аз бях така.

Имах малко спестени средства и реших да ги инвестирам в акции и български взаимни фондове. След няколко месеца ми се наложи да платя доста скъпо пътуване в Европа, да си купя кола и да похарча немалка сума за медицински изследвания и за лекарства. Вече се бях набълбукал с доста кредити и единственият вариант беше да продам инвестициите си. Проблемът беше, че тогава имаше спад на пазара и аз бях на близо 25% загуба. Нямаше как. Продадох си почти всички инвестиции и си научих урока – трябва да имам защита. Направих си авариен фонд, здравна застраховка, както и рискова застраховка Живот с добри покрития.

Преди да имаш 100,000 лева във финансови активи и след това
Няма значение на каква възраст си и какъв житейски опит имаш, ако искаш да навлезеш в някоя нова сфера като инвестирането, трябва да придобиеш знанията и уменията, които са ти нужни, за да си успешен в нея. Въпреки, че съм учил икономика и финанси близо 10 години, когато реших да инвестирам във фондове и акции, започнах от А и Б. Намерих всичко по темата в учебници, книги и сайтове като Investopedia.com, Investor.bg и започнах да се обучавам. Не вървеше гладко, но разбрах основните коефициенти, които трябва да гледам.

Това не ми беше достатъчно и взех тежката артилерия – „Интелигентния инвеститор“ на Бенджамин Греам, „Инвестиции“ на Кейн, Маркъс и Боди, както и учебниците по CFA (Chartered Financial Analyst) на един приятел. Дълги дни и нощи четох, подчертавах, решавах задачи, но все още не се чувствах готов. Това, което ми липсваше е пълно разбиране за финансовите отчети на компаниите – кое от къде идва и какво означава. Теоретично ми беше ясно, защото завърших специалност „Счетоводство и контрол“ в университета, но на практика нещата изглеждаха различно.

По стечение на обстоятелствата (и с намесата на съдбата) станах одитор и започнах да разбирам финансовите отчети на компаниите. Сред моите клиенти имаше дружества, листвани на БФБ и разговорите с финансовите им директори, много ми помогнаха да натрупам важни знания и умения. Чак тогава се престраших да отида в Бенчмарк и да си открия инвестиционна сметка за търговия на българската борса. Прекарах още няколко седмици в избор на най-добрите компании за инвестиране. Избрах Химимпорт, ЦКБ, Софарма и Евроинс (доколкото си спомням) и вложих част от спестяванията си в тях. Нещата вървяха много добре и цените растяха с часове (буквално). Това ме накара да се помисля за топ инвеститор и да вложа всичките си налични пари в акции.

Дойде кризата, аз нямах стратегия и се надявах всичко да отмине бързо, но това не се случи. От близо 100% печалба, продадох акциите след около година и половина на близо 70% загуба от първоначалната сума.

Най-големият ми урок от всичко това е, че знанието е важно, но прилагането му е много по-важно. Дори да изчетем всички книги и статии за инвестиции, това ще е само основата от 10%, върху която трябва да градим. Други 40% са смелостта да направим първата крачка и да вложим реални пари и над 50% е практическия опит.

Ако някой ме беше помолил за съвет преди 10 години, щях да му кажа да чете много и да се подготви максимално. Сега бих го посъветвал да отдели малко време за основите и да започне да инвестира веднага с малки суми. Сигурно си мислиш, че това е неразумен съвет, който ще ти донесе загуби, защото тежестта на таксите и комисионните ще е по-голяма при малки суми. Да, така е. Ако инвестираш 10,000 лева, таксата от 10 лева ще е 0.1%, а ако вложиш 100 лева, тя ще е цели 10%. Съгласен съм, но аз приемам тези 10 лева като вложение в моето образование. Ако реализирам загуби и те ще отидат в перо „трупане на знания“.

Не очакваш, че ще превърнеш твоите 1,000 или 2,000 лева в 1 милион, нали? Това няма как да стане. Може ли да загубиш някаква част от тях? Да, разбира се. Въпросът е, че опитът, който ще придобиеш ще ти е много по-ценен от всички книги на света. Да, знам, че е трудно човек да започне, но може ли да рискуваш 100 лева. Мисля, че почти 100% от хората могат да си позволят да загубят тези пари.

Когато осъзнах това, започнах да инвестирам в почти всички активи, достъпни в България. Дядо ми казваше, че колкото повече инструменти имаш в торбата си, толкова по-добре, защото ще използваш подходящия, когато се наложи. Започвах с малки суми 100, 200 или 500 лева и постепенно ги увеличавах, когато се чувствах по-подготвен.

Взаимно премълчаване

След като претърпях фиаско с акциите, реших да намаля риска и да избера някакви колективни схеми за инвестиране. Проучих нещата и избрах два от взаимните фондове на Карол – Инвест и Източна Европа, както и Елана Високодоходен фонд. С течение на времето разбрах, че този инструмент, освен много предимства, има и някои недостатъци.

Аз исках да знам какво се случва с моите пари в съответните взаимни фондове, но данните не бяха много прозрачни. Знаех само за топ 10 инвестиции (а понякога и само топ 5), които могат да са само малка част от целия портфейл, а за останалите има само обобщена статистика. Установих, че някои фондове държат прекалено високи парични наличности или инвестират в свързани дружества, както и в други свързани фондове. Също така, представянето на взаимния фонд изостава значително в някои случаи от своя бенчмарк.

Нещото, което ме накара окончателно да продам инвестициите си в тези фондове, беше фалита на КТБ и един интересен факт. Оказа се, че голяма част от портфолио мениджърите са избрали „банката на властта“, за да държат там парите на инвеститорите си. И тъй като те не са гарантирани, фондовете понесоха загуби (по-скоро вложителите в тях), които бяха намалени по различни схеми – най-вече с цесии. Ето една статия по темата, ако ти е интересно. Очевидно слабите регулации и мисленето на българските портфолио мениджъри не ми осигуряваха достатъчна защита. Освен с мързел и „да не се минем“, не мога да си обясня по друг начин логиката на тази фондове да си направят депозит в КТБ (имат това право), вместо да инвестират в активите, за които им се плащат немалки такси и комисионни.

Следващата ми стъпка беше да избера чужди взаимни фондове от страни с по-добро законодателство и по-различно мислене. Избрах Schroders и Pioneer (сега Amundi), като се спрях на под-фондове, инвестиращи основно в САЩ, Европа и Азия. Резултатите ми бяха много по-добри (а и периодът беше такъв). Със създаването на спестовните програми всеки може да инвестира в тях, като минимума е от 40 до 100 лева – сума, която е напълно достъпна.

С натрупването на опит, започнах да разбирам логиката на взаимните фондове и техните мениджъри, както и какво точно означава „активно управление“. Направих малко проучване с един от фондовете ми и прегледах месечните отчети за една година назад. Оказа се, че всеки месец се купуват и продават големи обеми акции на една от компаниите във фонда – Microsoft Corporation (MSFT). Аз не виждах логика от това, но портфолио мениджърите мислеха обратното.

На края на годината моят фонд имаше двойно по-ниска доходност от бенчмарка си S&P 500. Очевидно, непрекъснатото търгуване не беше донесло очакваните резултати, но загубите бяха за моя сметка и тази на останалите инвеститори, а не за мениджърите на фонда. Когато погледнах статистиката, изоставането от сравнителния показател за последните 10 години беше над 60%.

Пасивно инвестиране

Още когато инвестирах в чуждите взаимни фондове се интересувах от т.нар. индексни борсово търгувани фондове (ETFs), но все нещо ме спираше да си купя дялове от тях. Платформите бяха сложни, имаше високи прагове за вход, преводите към чужбина бяха скъпи и много други разумни и не толкова оправдания. В един момент вроденото ми любопитство ме накара да рискувам. Разучих платформата (не е толкова сложна, колкото изглежда, а и аз я ползвам сравнително рядко за покупки и продажби), попълних всички необходими документи, преведох парите (близо $80 за превод от $5,000 не е малко, но както и да е) и започнах да търгувам.

Бях като дете в сладкарница. Купих си S&P500, DJI, NASDAQ, Euro Stoxx 50, фонда на Уорън Бъфет (Berkshire Hathaway Inc. Class B), дивидентни акции (Coca-Cola Company, Volkswagen AG и BASF). При комисионна от $2 общите ми разходи ми бяха под $20. Годишната такса за управление на борсово търгуваните фондове бяха минимални (най-ниската беше 0.09%). Започнах да инвестирам и в по-екзотични ETF-и като такива за медицинска марихуана, недвижими имоти в САЩ, роботика и други.

През последните години преструктурирах инвестиционния ми портфейл и сега голяма част от него са в ETF-и, като съм се фокусирал върху S&P500, а дела на останалите намалява и не инвестирам допълнителни суми в тях. От началото на 2018 година влезе в сила нова регулация в ЕС и повечето големите американски ETF вече не са достъпни за граждани на ЕС. Това наложи нова промяна в портфолиото ми и сега влагам свободните си средства само в европейски фондове, но фокуса към САЩ си остана.

Ако мога да дам някаква насока – ETF-ите са подходящи за хора с по-големи спестявания или такива, които могат да отделят по-високи суми всеки месец. Това не пречи да опиташ и с малки суми (вече няма минимални прагове). Да, като процент таксите и комисионните ще са по-високи (вече са минимум 6 евро на сделка в Европа), но това ще ти е по-ценно от всички книги на света. Още нещо – основната разлика между взаимните фондове и борсово търгуваните не са конкретните акции, в които те инвестират (могат да са едни и същи), а начина на инвестиране – активно или пасивно и свързаните с това плюсове и минуси.

Активни доходи и ноу-хау

Каквото и да си говорим, пасивни доходи в чист вид не съществуват. Борсово търгуваните фондове може да ни донесат сравнително висока средна доходност от 10% – 12% на година, но само активността ни и влагането на усилилия и време ще ни помогне да реализираме 20%, 30%, 50% или повече процента на година. Вече чувам, че това е много трудно или почти невъзможно. Ще кажа само, че най-голямата ми печалба за по-малко от година беше над 66,000%. Това беше по-скоро експеримент и не мога да разчитам на такава доходност за дълъг период от време, но показва, че това е възможно. Реализирал съм също и между 150% и 200% за по-малко от две години, както над 100% за по-малко от 3 месеца.

От моя опит установих, че има само една възможност за по-висока доходност, която ще я нарека условно „бизнес“. Първият инструмент е бизнеса на другите хора. Ако имаме дял или акции от чужд бизнес (в голяма или малка компания, на борсата или не, стартираща или развита) ще разчитаме на усилията и времето на другите хора, които могат да ни донесат много високи печалби. Замисли се, дори инвестицията в недвижимите имоти е бизнес за някого. Той е професионалист, а не аматьор, който чака пасивни доходи от наем.

Вторият инструмент е нашият бизнес – едноличен или с партньори. За такъв приемам собствено участие от минимум 20%. Идеята ми преди няколко години беше да направя мини-холдинг, който да инвестира в различни малки или средни бизнеси. Претърпях много провали в това, но в момента имам инвестиции, които мисля, че имат дългосрочен потенциал. Продължавам да развивам и собствена дейност, която е доста автоматизирана, но все пак изисква моето време, внимание и усилия.

Това, което научих за всички тези години е, че ако преди да направиш 100,000 лева във финансови активи, предимно се учиш и е трудно да постигнеш стабилни и високи резултати. Тук говорим, ако сме тръгнали от нулата, а не да сме получили апартамент в наследство и да го даваме на един приятел срещу символичен наем. Изключвам и депозитите – единственият урок, който съм научил от тях е, че парите ми бавно, но сигурно се стопяват в тях (аномалиите с лихви от 7-8% на година вече няма да се повторят).

Другият урок, който научих е, че сложността и доходността НЕ вървят ръка за ръка. Аз съм консервативен човек и искам да разбирам това, в което инвестирам. В момента основното ми портфолио се състои главно от ETF-и и акции на няколко компании. Това е ядрото на моята машина за пари. В периферията са по-краткосрочните ми и рискови инвестиции – дялове от бизнес, вложения в трендове (ETF-и и акции), имоти за препродажба, няколко интересни взаимни фонда, монети с нумизматична стойност и други.

За финал, ако мога да дам някакво напътствие, то би било да започнем да инвестираме колкото се може по-рано с малки суми и да трупаме практически опит (с теоретичния може да наваксваме в движение). Колкото и да четем, никога няма да сме подготвени на 100% за това, което ще се случи на пазара. Ако академичните знания бяха критерии за успех, всички професори по икономика щяха да са милионери, а това определено не е така, нали?

Източник: SmartMoney.bg