Снимка: iStock

Президентът Тръмп отново настоява Федералния резерв да отведе ключовите лихвени проценти на отрицателна територия по подобие на Еврозоната и Япония.

„Дайте ми малко от това, дайте ми част от тези пари, аз искам част от тези пари“, каза той пред Икономическия клуб на Ню Йорк във вторник. "Нашият Федерален резерв не ни позволява да правим това."

Но резултатите от отрицателните лихвени проценти в Германия рисуват тревожна картина за това какво всъщност означава политиката за спестителите и за банките, които разчитат на приходи от лихви.

Германската централна банка, съобщава, че съотношението на личните спестявания към личния нетен разполагаем доход - се понижи до 10.8% по-рано тази година, от най-високите си нива при 11.2% само няколко месеца по-рано. Макар че това е само малко под историческата средна стойност и много по-висока от тази в Съединените щати, това може да сигнализира, че на германците им е писнало да получават ниска възвръщаемост на парите, които съхраняват в местната банка.

Сега негативните спестовни сметки са често срещани в Германия, като някои от най-големите банки в страната предават отрицателните ставки, които получават от ЕЦБ. Засега тези ставки удрят само спестителите с над 100 000 евро (приблизително 111 000 долара) в една сметка.

Но дори спестителите далеч под тази граница в по-голямата си част получават обратно по-малко от 1% лихва по традиционна спестовна сметка. Някои банки плащат по-малко от 0.05%, изяждайки печалби от индустрия, изградена около постоянен лихвен доход.

„Колкото по-дълъг е периодът на ниски лихви, толкова по-вероятно е да се наложи тежест за банките, които... генерират предимно доходите си от традиционните операции по поемане на депозити“, заяви президентът на Бундесбанк Йенс Вайдман пред германските банкери през май.

Главните изпълнителни директори на две от най-големите германски банки, Deutsche Bank (DB) и Commerzbank (CBK.DE), предупредиха за въздействието на отрицателните лихвени проценти.

„В дългосрочен план отрицателните проценти съсипват финансовата система“, каза изпълнителният директор на Deustche Bank Кристиан Сюинг на конференцията в Handelsblatt през септември. Той предупреди за „сериозните странични ефекти“ за цялата еврозона.

И все пак Бундесбанк възрази срещу предложените нови ограничения за начисляване на отрицателни ставки на спестовните клиенти.

„Ако на банките беше забранено да начисляват отрицателни лихвени проценти, нямаше да има възможен инструмент, който да бъде печеливш“, заяви членът на борда на Бундесбанк Йоахим Вюрмелинг пред Ройтерс.

За обикновения германец това не помага, защото инфлацията се движи около 1.5%, като прогнозите могат да достигнат 1.7% до 2021 г. Това би изяло всяка печалба от тази слаба възвръщаемост от 0.05% на спестовната сметка.

„Потенциални странични ефекти“

В заключителната си пресконференция като президент на ЕЦБ Марио Драги заяви, че отрицателните лихвени проценти са били ефективни и остават правилния курс.

„Подобренията в икономиката са повече от компенсиращи отрицателните странични ефекти от ниските лихвени проценти“, каза Драги пред репортери миналия месец. Но през септември централната банка призна въздействието върху банките и въведе система за подреждане, за да помогне на депозитните институции да не губят пари от милиардите, паркирани в ЕЦБ. Правилата обаче се отнасят само за малка част от депозитите и не е ясно колко точно влияние ще имат.

Също така не е ясно дали новият президент на ЕЦБ Кристин Лагард може да премине към промяна на политиката. По време на изслушванията си през септември, Лагард даде знак за преразглеждане на политиката за отрицателен лихвен процент, вероятно в началото на нейния мандат.

„Въпреки че въздействието на нетрадиционните политики продължава да бъде положително, ние трябва да имаме предвид техните потенциални странични ефекти и трябва да приемаме сериозно опасенията на хората“, каза Лагард пред законодателите на ЕС.

Все пак за обикновения германец и банките, които ги обслужват, има много малка надежда за по-високи лихвени проценти в близко бъдеще.

„Въпреки че сега въведените нива на лихвени проценти носят известно облекчение, европейските банки ще трябва да продължават да плащат милиарди на ЕЦБ всяка година като вид наказателен данък“, казва Ханс-Уолтър Петерс, ръководителят на германската банкова асоциация. „Постоянно отрицателните проценти подкопават доверието във функционирането на икономическите процеси, вредят на финансираните пенсионни разпоредби и разрушават търговската основа за банките и застрахователните компании.“

Още по темата:

Отрицателните лихви излагат на риск европейските банки

Евро-долар - приключи ли спадът?