Снимка: iStock

1 септември 2021 година ще бъде важна дата за всички работещи в България, които са родени след 1959 година. Именно тогава родените в първия ден на 1960 година жени ще навършат необходимата минимална възраст за пенсиониране, като това ще им даде право да изтеглят спестяванията си за втора пенсия от универсалните пенсионни фондове. За мъжете този ден ще настъпи три години по-късно - на 1 август 2024 година.

15 милиарда активи, които непрестанно нарастват

Пенсионните фондове вече са достатъчно пълни, за да започне този процес - според публикуваните през седмицата данни на Комисията за финансов надзор общата събрана сума в тях е близо 15.2 милиарда лева, като 12.8 милиарда от нея е на съхранение в задължителните универсални пенсионни фондове. Сумата на общите нетните активи на фондовете нараства през последните години с двуцифрен темп - 13.06% спрямо същия период на 2018 година и с 11.8% спрямо 2017-а. Моторите на растежа основно са два: нарастващите заплати в страната, съответно и осигуровки, както и доходността, които управляващите фондовете дружества постигат. По данни на пенсионните дружества реалният размер на доходността в общата сума е между 1 и 2 милиарда лева.

Именно благодарение на ръста в икономиката и заетостта, съчетан с доходността при управлението на парите, през последните 10 години универсалните пенсионни фондове успяват да натрупат над 10 милиарда лева за втората пенсия на осигурените. През 2009 година има 2.9 милиона партиди, в които има събрани едва 2 милиарда лева. Днес броят на партидите вече е 3.7 милиона, а натрупаната сума в тях - 12.8 милиарда лева. Един въпрос обаче остана нерешен - как ще бъдат изплащани средствата, когато му дойде времето.

Нови изменения на законодателството

А то наближава - след по-малко от две години първите пенсионери по новата система ще са налице. Ето защо беше сформирана още преди 2 години работна група начело с министъра на труда и социалната политика Бисер Петков, която през седмицата излезе с предложение за изменението на Кодекса за социално осигуряване, който регламентира функционирането на тристълбовия пенсионен модел. Според него бъдещите пенсионери ще избират между три начина на получаване на втората пенсия: пожизнен, разсрочен и накуп.

Условието за пожизнена е събраната сума да стига за месечни вноски от поне 15% от минималната пенсия към дадения момент, която скоро ще стане 250 лева. Това означава поне 37.5 лева на месец или събрани около 7600 лева в партидата. Ако събраната сума не стига за пожизнена пенсия, сумата ще бъде изплатена разсрочено според желанието на клиента на пенсионното дружество. Ако пък събраната сума е твърде ниска - под 750 лева, ще бъде изплащана наведнъж.

Към момента се знае, че между 17 и 18 хиляди жени с лични пенсионни партиди ще имат право на пенсия след две години, което представлява около 1% от всички осигуряващи се жени за втора пенсия към момента над 1.8 милиона души. Около ¼ от тях ще имат право на пожизнена пенсия, около половината на разсрочена и останалите - на еднократно изплатена.

Публичният дебат обаче се измести от това какъв да бъде начина на изплащане на пенсиите (което де факто ще даде най-накрая завършек на тристълбовия пенсионен модел) към това колко пари са събрани в личните партиди на първите "нови" пенсионери. И това е до някаква степен разбираемо - как е възможно да има пенсионери със събрани под 750 лева за 19 години?

Спънките пред висока втора пенсия

Причината може да е комбинация от редица фактори. При промяната на пенсионния модел у нас през 2002 година на втория стълб е отредена вноска от 2% от осигурителния доход. Тя остава такава до 2007-а, когато е вдигната на 5% и какво е тя и до момента. Това означава, че най-първите клиенти на пенсионните фондове са внасяли повече от два пъти по-малко през първите 5 години в сравнение с периода след това.

Реално обаче те са внасяли много по-малко, защото минималният осигурителен праг започва тогава от 110 лева, а средната работна заплата 260 лева. Официалните данни на КФН показват, че в края на 2002 година средните месечни вноски се движат между 2.5 до 5.8 лева в различните фондове. За сравнение днес средната вноска по партида вече е 60 лева, като за осигуряващите се на максималния праг тя достига до 150 лева.

Друг сериозен препъникамък пред по-високата втора пенсия е нередовното осигуряване. Ако дадено осигурено лице прекъсне вноските си за определен период от време - да речем заради загуба на работа или работа в чужбина, или просто заради минаване в сивия сектор, то губи ефекта на натрупването и остава само със събраните до момента средства в партидата.

Най-важната спънка обаче остава периода на осигуряване, който реално два пъти по-къс от този на сега излизащите на пазара на труда. Първите пенсионери жени и мъже, съответно през 2021 година и 2024 година, дори при най-оптимистичен сценарий ще имат едва 19 години вноски зад гърба си - или около 228 броя. Независимо каква е вноската, 228 е много по-малко от 480 вноски, колкото биха имали следващите поколения. И тъй като вторият и третият стълб са капиталови, те работят най-добре с натрупване - вноска, доходност, вноска, доходност. Колкото по-дълъг е този процес, толкова по-висока е крайната сума.

И тук идва може би най-важният въпрос - защо държавната пенсия на първите пенсионери по тристълбовия модел се намалява с 20% при положение, че те само половината време от стажа си са внасяли на друго място средства извън НОИ? Редуцирането на държавната пенсия е предвидено за онези, които получават и втора частна такава, т.е. за всички родени след 1959 година. Но парадоксът е, че онези, които са внасяли осигуровките си изцяло в държавата преди наличието на задължителни пенсионни фондове, няма да получават за този период пълна пенсия от нея.

Важните промени, които трябва да се знаят

Този въпрос не намира отговор в предложенията на министъра за изменение на Кодекса за социално осигуряване. Но в него има други важни промени, които трябва да се знаят от бъдещите пенсионери. Те регламентират не само начина на изплащане на пенсиите, но и допълнителните права на осигурените лица.

Право на пенсия

За разлика от държавната пенсия от първия стълб, при втория за правото на пенсия е нужно единствено достигането на съответната законодателна възраст - в момента тя е 61 години и 8 месеца за жените и 64 години и 7 месеца за мъжете. От този момент нататък всеки осигурен може да разполага вече с парите в личната си партида. За държавната пенсия обаче ще са необходими и достатъчно години трудов стаж - 36 за жените и 39 години и 6 месеца за мъжете.

Гарантиран размер на пенсията

Допълнителната пожизнена пенсия за старост, както и тази на разсрочено плащане, ще имат гарантиран размер. Той няма да може да пада под брутния размер на сумата, която пенсионерът е превел през годините, в които се е осигурявал. С други думи, дори и част от парите на хората да са били "изядени" от таксите на пенсионните фондове и доходността от инвестирането на средствата да не покрива разликата, това няма да е за сметка на осигурения.

Ежегодно актуализиране на пенсията

Допълнителната пожизнена пенсия за старост и разсроченото плащане ще се актуализират поне един път в годината. Актуализацията ще зависи от реализираната доходност от инвестирането на средствата във фондовете за пожизнени пенсии и разсрочени плащания. Дали това означава увеличение или намаление, не става ясно. От законопроекта обаче е видно, че гарантираният размер няма да може да се промени.

Унаследяване на пенсията

При смърт на пенсионер с втора пенсия наследниците му ще имат право на:

- дължимите средства, при пожизнена пенсия с гарантиран период на изплащане;

- еднократно или разсрочено изплащане на остатъкът от прехвърлените средствата във фонда за разсрочени плащания на пенсионера при разсрочено плащане;

Ако починалият пенсионер няма наследници, остатъкът от средствата му се прехвърля в резерва за гарантиране изплащането на пожизнените пенсии, без значение дали е получавал пожизнена втора пенсия, или разсрочено плащане.

Фонд за изплащане

За изплащане на отпуснатите пожизнени пенсии от втория стълб на пенсионното осигуряване ще се създаде фонд (в лева), който ще се формира от: прехвърлените средства от индивидуалните партиди; прехвърлени средства от резерва за гарантиране изплащането на пожизнените пенсии при недостиг на средствата в него; доходът от инвестирането на тези средства.

Фондът ще покрива разходите за: изплащане на пенсиите в страната; придобиване и продажба на неговите активи; разходи, свързани с тяхното съхранение от банка-попечител.

За разсрочените плащания ще се създаде отделен фонд, който ще се формира от: прехвърлените средства от индивидуалната партида на хората, за които е определено разсрочено плащане; прехвърлени средства от резерва при недостиг на средствата в него и доходът от инвестирането им.

Във фонда се водят аналитични сметки, в които ще се правят записи за прехвърлените средства и за изплатените суми на всеки пенсионер.

Тези промени ще дадат важен завършек на тристълбовия пенсионен модел, като ще осигурят предвидимост на бъдещите пенсионери, каквато досега да някаква степен липсваше. Остава въпросът обаче дали и кога ще бъдат приети те.

Източник: money.bg

Още по темата:

Над 15.1 млрд. лв. натрупали фондовете за втора пенсия до 30 септември 2019 г.

Къде пенсионните системи са най-добри в света

За първи път за пенсии ще бъдат осигурени над 10.5 млрд. лева през 2020 година