Последната криза стартира от САЩ, а дали следващата няма да е с начало страната, която се опитва да оспори лидерството на най-голямата световна икономика? Става въпрос за Китай.

От местните банки, до нарастваща потребителска задлъжнялост и безпрецедентното преструктуриране на облигации. Признаците за финансов стрес в страната са навсякъде и са напът да поставят местните политици на изпитание.

Правителството на Си Дзинпин е изправено пред все по-труден балансиращ акт, тъй като се опитва да подкрепи втората по големина икономика в света, без да насърчава моралния риск и безразсъдните разходи. Докато властите засега не са склонни да спасяват проблемни кредитополучатели и да увеличават стимулите, разходите за поддържането на тази позиция нарастват с увеличаване на неизпълненията и забавянето на Китай.

Политиците се опитват да направят „минимумът, необходим за поддържане на икономиката на релсите“, казва в интервю за Bloomberg Андрю Тилтън, главен азиатско-тихоокеански икономист от Goldman Sachs Group Inc.

Сред най-неприятните предизвикателства за Китай е влошаващото се здраве на по-малките кредитори и регионалните държавни компании, чиито финансови връзки рискуват да предизвикат низходяща спирала без подкрепа от Пекин.

Подобни опасения се появиха в цялата страна през последните месеци, често насочени към по-малки банки. Доверието в тези институции намалява от май, когато регулаторите наложиха контрол върху кредитор във Вътрешна Монголия. Оттогава властите се намесиха да потушат поне два банкови фалита.

В своя годишен доклад за финансова стабилност, публикуван тази седмица, централната банка на Китай определи 586 от почти 4 400 кредитора в страната като такива с „висок риск“, малко повече от миналата година. Регулаторът също така подчерта опасностите, свързани с нарастващия ливъридж на потребителите, като заяви, че дългът на домакинствата като процент от разполагаемия доход е скочил до 99,9% през 2018 г. от 93,4% година по-рано.

Централната банка и другите регулатори отдавна предупреждават за рисковете от прекомерен корпоративен дълг, който се покачи до рекордните 165% от брутния вътрешен продукт през 2018 г., според Bloomberg Economics.

Засега инвеститорите изглежда залагат, че създателите на политики могат да управляват финансовите рискове на страната и да поддържат икономиката в движение.

Продажбата на правителството в размер на 6 милиарда долара дълг тази седмица беше презаписан, докато волатилността на китайския фондов пазар се е понижила до най-ниското си ниво от 2018-та година, отчасти поради оптимизма за търговска сделка със САЩ.

Централната банка и други регулатори заявиха, че принуждават проблемните банки да увеличават капитала, да намаляват лошите кредити, да ограничават дивидентите и да заменят управлението. Те също така изпълниха обширен пакет от мерки, които биха насърчили сливанията между по-малките институции и привличат местните власти да ги подкрепят.

В четвъртък Китайският комитет за финансова стабилност и развитие, председателстван от вицепремиера Лиу Хе, призова за повече начини за увеличаване на капиталовата сила в по-малките банки и създаване на дългосрочен механизъм за предотвратяване и управление на рисковете. По-рано тази седмица основният китайски регулатор на ценни книжа заяви, че трябва да се положат повече усилия за защита на акционерите, особено на инвеститорите на дребно, като същевременно активно се предпазва от ликвидни и кредитни рискове на капиталовите пазари.

В знак, че властите може би стават все по-загрижени за рисковете, свързани с понижението на икономиката, китайското финансово министерство заяви в сряда, че е наредило на местните власти да ускорят издаването на дълг, предназначен за инфраструктурни проекти.

Този ход постави нов прожектор върху политическата дилема пред китайските лидери: Въпреки че подобни мерки за подкрепа могат да помогнат за укрепване на икономическата и финансова стабилност в краткосрочен план, рискът е, че те водят до още по-големи проблеми с дълга.

Властите се опитват „да въведат дисциплина на пазара, но всеки път, когато това се случи, последствията стават плашещи, така че те отстъпват назад“, казва Майкъл Петис, професор по финанси в Пекинския университет. „Колкото по-дълго време отнема да го решат, толкова по-изкривен става пазарът и по-болезнена става резолюцията.“

Още по темата:

Колко лоша ще е следващата финансова криза?

Това са най-големите рискове през 2020-та година

Следващата финансова криза дебне зад ъгъла