Пасивни, или активни фондове, това е въпрос стар колкото света. Или поне такъв, по който финансовата индустрия продължава да спори. А залогът е голям - става въпрос кой ще управлява трилиони долари активи. И докато пасивните фондове са далеч по-младия продукт, представен и въведен от покойния вече Джак Богъл, смятан за "бащата на индексните фондове", определено през последното десетилетие те са в центъра на инвеститорското внимание.

Стигна се до там, че според някои източници, пасивните фондове управляват вече повече средства от активните.

Как се стигна дотук?

Пасивните фондове се отличават с по-прозрачна политика, с по-ниски такси и комисиони и общо взето следвайки пазара успяха да бият по-голямата част от активните фондове през последните десетилетия.

И двата типа фондове си имат своите предимства и недостатъци. Около тази теза се обединиха участниците в по време на панел "Индексни фондове" на осмото издание на събитието Investor Finance Forum, което се проведе днес в Интер Експо Център.

Едно от предимствата на индексните фондове са, че е ясно в какво те инвестират, докато при активните фондове има до голяма степен "информационна завеса".  Трябва да се има предвид обаче, че активните фондове са много по-добри в това да спестяват загуба на инвеститорите, когато традиционно пазарите вървят надолу, припомни Петко Вълков от ПИБ. В същото време според него има и активни фондове, които освен това се представят доста добре и когато пазарът расте.

При всички положения обаче, е може би по-добре инвеститорите да погледнат към фондове, когато решат да инвестират. А причината - по този начин, като не се опитват сами да управляват инвестициите си, ще се предпазят от емоциите, които водят до сериозни грешки, смята Явор Ачев от Amundi.

Ачев представи статистика, която посочи че инвеститорите правят основна грешка да излизат от пазара след моменти на силно понижение на инднексите, водени от емоциите. А това води до съществено влошаване на доходността им в дългосрочен план.

Според данни на Ачев, 91% от доходността зависи от подбора на инвестиционни класове активи (акции облигации и пазари) а на правилното таймиране и подходящият изборъ на индивидуални акции се падат останалите 9%. Тоест много по-важно е инвеститорите да решат как да разпределят инвестициите си между различните класове активи, отколкото да се опитват да уцелят най-добрия момент за инвестиция, или пък най-добрия актив.

Податливостта на инвеститорите на емоции, прави така, че те да се представят далеч по-зле от пазара. Както уточни Ачев - най-големият риск за всички портфейли е как се държат техните собственици. Средният инвеститор в акции е изкарал 5.02% доходност, когато е инвестирал сам, при доходност от 9.22% за пазара. Още по-зле са нещата на облигационните пазари, където средния инвеститор в облигации е изкарал едва 0.71% на година, при 5.74% за облигационните активи в дългосрочен план. А тези факти, могат и да са най-големия плюс на пасивното инвестиране.

За последните 20 години 10 000 долара инвестирани в широкия щатски индекс S&P 500 са носили средна възвръщаемост от 7.2% на година. Ако от тези 5 036 дни на търговия се изключат само 5-те дни с най-голям ръст на пазара, доходността пада до 5.02%. Без 10-те най-добри дни доходността се понижава до 3.53% и без 20-те дни с най-добра доходност става вече 1.15. Ако се изтърват 40-те дни с най-добро представяне на пазара и доходността става вече отрицателна от 2.8%.

Тоест инвеститорите не бива да се подават на емоциите и да влизат и излизат от пазара непрестанно.

Когато времената станат трудни, инвеститорите не бива да забравят, че след дъжда грейва слънцето. В исторически план, средно 3 години са били необходими на пазарите, за да възстановят загубата на инвеститорите.

Още по темата:

Как да инвестирате в среда на висока волатилност?

Бик, или мечка - ето как да изберете страна