Снимка: iStock

Китайският юан ще се изравни с щатския долар по популярност в трансакциите след едва едно десетилетие - далеч по-рано, отколкото повечето хора смятат, казва професорът от Columbia University Джефри Сакс, цитиран от The South China Morning Post. "В близко бъдеще институциите ще загърбят зависимостта си от щатския долар", убеден той. Не всички ще се обърнат към китайската валута, но тя ще е сред основните, заедно с еврото, в които ще се извършва световната търговия, в които ще се пазят резервите на централните банки и в които ще бъде набирано финансиране от облигации.

"Смятам, че ще направим преход от система, която зависи твърде много от долара, към такава, която използва няколко валути", казва макроикономистът.

Сакс бе специален съветник на генералния секретар на Организацията на обединените нации, а съветите му помогнаха на редица закъсали в икономически план страни да се изправят на крака. През последните 30 години той е съветвал десетки държавни глави и правителства. Той е и един от основните архитекти на плана за намаляване на дълга на Полша след края на студената война.

Сакс не прави първа прогноза за края на хегемонията на долара, но коментарите му станаха по-силни след избирането на президента Доналд Тръмп. Според професора, политиките на държавния глава вредят на популярността на зелената валута.

Основната причина, поради която той очаква дедоларизация, произлиза от намаляващия дял на Съединените американски щати в световната икономика. Днес този дял е 15 процента, докато през 1980 г. бе 21,6 процента, сочат данни на Международния валутен фонд.

Нещо повече, САЩ подкопават ролята на долара и политически, като наложиха санкции на страни като Иран, забранявайки им търговията със зелената валута.

Китай и редица други държави са все по-недоволни от хегемонията на долара, която дава на Вашингтон власт върху световните финансови пазари.

Третата причина се крие в периодичните кризи, които финансовата система, базирана на долара, преживява регулярно. Световната дългова криза през 2008 г. и азиатската финансова криза в средата на 90-те години на ХХ век се дължат на слаба регулаторна дейност от страна на САЩ, смята Сакс. Желанието за избягване на нови кризи създава желание към диверсификация на използваните валути.

От края на предходното десетилетие Пекин се опитва да интернационализира своята валута и макар че международната употреба на юана се увеличава, засега обемът на трансакциите е едва 2 процента от общия. При долара този дял е 62 процента, на най-ниското си ниво от 2013 г.

Множество анализатори оспорват прогнозата на Сакс, като смятат, че ще са нужни няколко десетилетия преди юанът да стане ключов играч на международните пазари, отчасти и заради нежеланието на Пекин да освободи курса на валутата.

Източник: Money.bg