Снимка: iStock

Пет седмици, откакто Марио Драги се оттегли от управлението на Европейската централна банка и намирането на откровен фен на наследството му от отрицателни лихви стана много по-трудно.

Членовете на Управителния съвет, които колективно намалиха основната ставка до минус 0.5% малко преди края на мандата на Драги, все по-често го представят като необходимо зло, което не бива да се усложнява. Рязкото общуване по парични въпроси от наследника му Кристин Лагард не е разсеяло това впечатление.

Европейската централна банска започна да подготвя почвата към промяна на настроенията, след като отпаднаха очакванията Лагард да прибегне до ново намаление на лихвите на предстоящата среща на ЕЦБ на 12-ти декември.

Това е поразително развитие за институция, чийто кредит на довери зависи от обещанието, че винаги може да направи повече, ако е необходимо за възраждане на инфлацията и чието ръководство изрично посочваше, че процентите все още могат да паднат. Това предполага, че прегледът на стратегията, планиран от новия началник, ще се нуждае от внимателен контрол на инструментариума.

„Не очакваме да намалят лихвите по-нататък“, каза Сара Хевин, главен икономист за Америка и Европа в Standard Chartered Bank. „Не съм сигурна, че има консенсус, че отрицателните проценти са лоши, но се чудя дали с този преход от Драги към Лагард - нов ръководител начело - има възможност да изразят своите притеснения.“

Не бъдете пасивни

Филип Лейн, който предложи последното намаление на лихвите, защити отрицателните проценти като допълнение към други мерки, които имат за цел да стимулират икономическата активност. В едно изказване миналия месец той каза, че лихвите не са „супер ниски“, като посочи липсата на ръст в цените като демонстрация на това. В друго изказване той каза, че политиката принуждава банките да гонят по-висока възвръщаемост на инвестициите.

Алин Шуилин, икономист от ABN Amro Bank NV, се обръща към слабостта на икономиката, което означава, че ЕЦБ ще понижи отново лихвите, вероятно през март. Има „известно възстановяване на растежа, но не особено зрелищно“, каза тя.

И все пак липсата на широка обществена защита срещу отрицателните проценти позволи на критиците от страна на банкерите да запълни празнотата. Сред тях е президентът на Deutsche Bank AG Карл фон Рьор, който миналия месец ги определи като „най-голямото предизвикателство пред европейската финансова индустрия.“ Дори собственият преглед на финансовата стабилност на ЕЦБ определи рисковете от ултра-евтини пари.

Двама от бъдещите нови членове на ЕЦБ взеха също толкова предпазливо мнение при проверка от Европейския парламент тази седмица. Италианецът Фабио Панета заяви, че служителите трябва да бъдат нащрек за "неволните последици от паричната политика". Неговата колежка от Германия Изабел Шнабел каза, че институцията трябва да изслушва внимателно опасенията на избирателите относно нивата под нула.

Подобно недоволство е гласно в някои страни от еврозоната, по-специално в Германия и Холандия. Отчитайки това, служителите на ЕЦБ също прибягват към частично отстъпление.

Президентът на Бундесбанк Йенс Вайдман и гуверньорът на нидерландската централна банка Клаас Нот, които вече са скептици на ултра-облекчената монетарна политика, изглежда малко вероятно да подкрепят друго намаляване на процента, освен ако икономиката не се влоши значително. Засега изглежда, че се стабилизира. На последната среща на Драги през октомври един от участниците направи молба за „търпение“, за да се позволи текущото облекчаване да започне да действа.

Управителят на Банката на Испания Пабло Ернандес де Кос заяви тази седмица, че не може да изключи, че политиката под нула в крайна сметка може да навреди на паричната политика.

Може би най-поразителното е, че управителят на Банката на Италия Игнацио Виско, дългогодишен привърженик на паричните стимули, започна да критикува политиката на отрицателни лихви, като заяви, че предпочита покупката на активи.

„Колкото по-дълго остават отрицателни и колкото по-ниски са, толкова по-голяма е вероятността от значителни отрицателни странични ефекти“, каза италианецът пред германския вестник Handelsblatt. „Не насърчавам това.“

Една от последните банки, коментираща лихвените проценти през декември, JPMorgan Chase, също не очаква понижението им на текущата среща. Икономистът Грег Фузези каза, че „предвид липсата на какъвто и да е облекчаващ сигнал и времето, което отнема често на ЕЦБ за постигане на консенсус, става все по-трудно да се очаква от ЕЦБ прави повече.“

Основното притеснение е, че политиката е близка до така наречената степен на обръщане, при която вредните ефекти надвишават благата. Отказът на Лейн, че подобна ситуация е близо, може да е валиден, но също така не е изненадващо, че главният икономист иска да разсее всяко впечатление за парична импотентност.

Той и много от колегите му, включително и Лагард, отбелязват, че повече държавни разходи могат да ускорят пътя към нормализиране. Германия, основният кандидат за това, обаче не бърза да отговори, а новосъздаденият фискален капацитет в еврозоната е малък.

Още по темата:

Готова ли е ЕЦБ да разработва собствена криптовалута?

Лагард: ЕЦБ ще действа решително за възстановяване на стабилността

Какво да очакваме от ЕЦБ, АЦБ и ЯЦБ?