Българите държат рекордни по размер депозити, но за сметка на това са сериозно недоинвестирани на финансовите пазари, или в други финансови продукти. Свидетелство за това са последните данни на БНБ, според които размерът на депозитите на домакинствата в края на септември е 53.89 милиарда лева, като нарастват с 8.2% на годишна база.

За последните 10 години обемът на инвестициите на домакинствата в България отбелязва ръст от 250%. За същия период обемът на депозитите се е увеличил със 135%.

Инвестициите на българите растат с по една четвърт на година, но все още са само 2% от спестяванията, според анализ на УниКредит Булбанк. Това показва, че пазарът на инвестиционни продукти у нас има голям потенциал и изостава сериозно в сравнение с останалите страни от региона.

Въпреки изпреварващото нарастване на инвестициите (във финансови продукти различни от депозити), все още те представляват само 2.3% от всички спестявания на българите, докато останалите 98% са за депозитите.

Какъв е проблемът?

"Проблемът не е, че в България няма добри и бързорастящи дружества. През изминалата година открихме над 10 400 дружества, чиито приходи растат с над 20% на година. Дори не е проблемът да се намират дружества с висок ръст на печалбата. Над 10 000 компании в България са регистрирали ръст от над 20% в печалбата си. Проблемът е в инвестиционния манталитет на хората. Те търсят свръхликвидни активи, като например физическо злато, което да държат в трезори, или депозити. Българите искат да могат във всеки един момент да имат супер бърз достъп до парите си. И това е напълно в противоречие с традиционно дългосрочното инвестиране, което се практикува на Запад", коментира Николай Мартинов, партньор във фонда за частни капитали Импетус Капитал, по време на срещата с инвеститори на фонда.

Николай Мартинов изнесе още няколко интересни факта. На първо място фондовите за частни капитали у нас са малко и изключително слабо популярни сред инвеститорите. За сравнение, в Западна Европа, този род алтернативни инвестиционни фондове управляват 16 пъти повече активи, съпоставени с БВП на всяка от страните в сравнение с България (този процент е около 4.8% от БВП средно в Европа, на фона на под 0.3% за България).

И докато това показва, че страната ни е изключително назад по този показател, всъщност може да е една много добра алтернатива с потенциал за развитие, смята още Николай Мартинов.

Защо се получава така, че няма чак толкова много частни капитали, които да се конкурират за добрите инвестиционни алтернативи сред дружествата, ориентирани към ръст (за разлика от развитите пазари)? Защото институционалните инвеститори, които са основен клиент на подобен род фондове за частни капитали, все още не са достатъчно узрели за тази идея.

Но не само алтернативните инвестиционни схеми страдат от липса на внимание. Както става ясно по-горе от статистиката и колективните инвестиционни схеми, също не са особено "долюбвани" от българите.
И макар да има значително подобрение по това направление, страната ни все още остава далеч, не само зад развитите икономики на Западна Европа, но и зад страните от ЦИЕ, където процента на инвестиции в различни инвестиционни схеми е в пъти по-висок.

Какво е решението?

Решението е комплексно и изисква много неща. Но част от него включва - индивидуалните и институционалните инвеститори, да полагат повече усилия, за да повишават своята инвестиционна култура и да търсят по-добри възможности за своите спестявания.

Спестителите трябва да осъзнаят, че доходност от 1% от депозитите, при инфлация от 3% означава загуба на покупателна способност с годините. И докато депозитите могат да са един не лош вариант за техните спестявания в моменти на очаквани сътресения, или кризи, това не е мястото, в което да "паркират" своите средства за твърде дълги периоди от време. Както наблюдавахме през последните години, депозитите растяха непрестанно и достигаха нови и нови рекордни стойности. Днес, те съставляват над 90% от спестяванията на българите, или липсват почти всякакъв род други алтернативни инвестиции.

Българите трябва да се страхуват, когато другите са алчни и да са алчни, когато другите ги е страх. Трябва да са предпазливи, но в същото време осъзнато ориентирани към риск, за да могат средствата им да растат поне с темповете на инфлация. Да търсят инвестиционни възможности, които все още не са пренаселени и да бягат от тези, които са при рекордни стойности.

И най-вече да осъзнаят, че парите им трябва да работят за тях. Най-добрият им приятел е сложната лихва. Трябва да са наясно с рисковия си профил, тоест с нивото на риск, който са склонни да поемат, и да си изградят подходящи стратегии и планове за инвестиране, които да отговарят на тази толерантност към риск. Добре би било, ако сметнат, че не могат да се оправят сами, да потърсят професионалната помощ на финансови консултанти.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка, или продажба на финансови активи.

Източник: Money.bg