Това е декември, моята естествена склонност е да прегледам икономическите и финансови развития през миналата година, за да помогна на политиците и инвеститорите да предвидят какво може да се случи през 2020 г., коментира известният инвеститор Мохамед Ел-Ериан.

Тази година завършва със сравнително положителна нота, особено в сравнение със същото време на миналата година. Има надежда за ускоряване на глобалния растеж, търговското напрежение намаля, а централните банки потвърдиха, че ще поддържат свръх ниски лихви и ще продължат да осигуряват достатъчно ликвидност. Финансовата нестабилност е намалена и има разумни очаквания за солидна доходност на инвеститорите в много класове активи.

Колкото и да е изкушаващо да се спрем на текущите финансови и макроикономически условия, налице са рискове да се объркат ключови елементи в перспективите за бъдещето. Съществува любопитен контраст между относителната яснота на очакванията в близък хоризонт и мътността и несигурността, които настъпват, когато човек разшири хоризонта по-нататък - да речем, за следващите пет години.

Много страни са изправени пред структурни несигурности, които биха могли да имат далечни, системни последици за пазарите и световната икономика. Например през следващите пет години Европейският съюз ще се стреми да установи нови работни отношения с Обединеното кралство, като същевременно ще се занимава и с вредните социални и политически ефекти от бавен, недостатъчно приобщаващ растеж. ЕС ще трябва да преодолее опасностите от продължителен период на отрицателни лихвени проценти, като същевременно ще съкрати икономическото и финансовото си ядро. Докато архитектурата на еврозоната е непълна, ще останат последователни рискове от нестабилност.

Нещо повече, през следващите години Съединените щати, след като значително превъзхождаха много други икономики в миналото, ще решат дали да продължат да се отделят от останалия свят - процес, който противоречи на историческото им положение в центъра на световната икономика.

Или помислете за процеса на развитие в Китай. В глобалната икономика в която страната действа по-скоро като спирачка на растежа, отколкото на ускорител, Китай може да се изправи срещу риска, че е "прегорял" в растежа си. Силното разчитане на краткосрочните стимулиращи мерки е все по-несъвместимо с преследването на необходимите по-дългосрочни реформи, а неговите геополитически амбиции и регионални икономически и финансови ангажименти стават все по-скъпи.

Най-важното е, че в следващите пет години Китай и САЩ, двете най-големи световни икономики, ще трябва да извървят все по-тесен път, докато се опитват да защитят собствените си интереси, като избягват пряката конфронтация.

Плавността при най-дългото щатско възстановяване замъглява икономическите, финансовите, институционалните, политическите и/или социалните перспективи за другите страни. Днешните макроикономически и геополитически несигурности ще засилят тези, породени от технологични смущения, изменение на климата и демографските проблеми. И ще повдигнат въпроси за функционирането и устойчивостта на световната икономика и пазари.

Тази степен на несигурност е особено забележима в контекста на много десетилетия на глобализация. През последните години стабилността, която идва с широко придържане към основания на правилата на международен ред, беше значително отслабена, както и силата на централните банки да потискат финансовата нестабилност и да купуват време за реалната икономика.

Оставени без управление, тези средносрочни структурни тенденции биха поставили основата за по-голяма политическа и социална разпокъсаност и биха повишили спектъра на светската деглобализация. Ако има едно нещо, за което нито световната икономика, нито пазарите са готови, това е продължителен и задълбочаващ се разрив в трансграничните икономически и финансови отношения. Ако вървим към такъв развой на събитията, днешното напрежение в търговията, инвестициите и валутата ще се засили и ще се разлее към сферата на националната сигурност и геополитиката.

Лошите резултати не са неизбежни (поне все още). Те все още биха могли да бъдат предотвратени чрез устойчиво прилагане на политики за насърчаване на по-силен, по-приобщаващ растеж; възстановяване на истинската финансова стабилност; и въвеждане на по-справедлива, по-надеждна (макар и все още свободна) система за международна търговия, инвестиции и координация на политиката.

Още по темата:

Ел-Ериан: Фед е заложник на пазарите

Ще запази ли Фед лихвите?