Снимка: iStock

Зачестилите коментари за вредата от страничните ефекти на отрицателните лихвени проценти на Европейската централна банка (ЕЦБ) засега са неоснователни. Това заявиха от американската банка JPMorgan Chase & Co, цитирани от "Блумбърг".

"Отрицателните лихвени проценти помагат на икономиката на еврозоната, но те „не са магически инструмент“. Дори някои ефекти да започнат да изглеждат проблематични, би било важно да попитаме какъв е най-добрият начин за отговор", коментира Грег Фузеси, икономист от JPMorgan в Лондон.

"Оказването на натиск върху ЕЦБ за повишаване на лихвите със сигурност би довело до затягане на финансовите условия и намаляване на подкрепата на парична политика за икономиката", добави Фузеси.

Редица експерти все по-често изразяват опасенията си от странични ефекти от политиката на отрицателните лихвени проценти, които за първи път въведоха преди повече от половин десетилетие. Едно от притесненията е породено от въздействието на политиката върху финансовата стабилност, тъй като инвеститорите се насочват към по-малко ликвидни активи в търсене на по-висока доходност.

"Проблемът с пренасянето на отрицателните лихви върху пенсионните фондове, банките и спестителите трябва да бъде наблюдаван много внимателно", коментира Фузеси.

Въпреки това, според икономиста твърденията, че тези лихви подклаждат балони, състоянието на пазарите на недвижимите имоти и жилищата не изглежда толкова притеснително в сравнение с периода преди глобалната финансова криза от 2008 г.

Фузеси засегна и въпроса защо инфлацията все още е ниска, защото при ръст от 1% през ноември тя остана далеч от целта от малко под 2%. Според Фузеси това се свежда до лош подбор на състава на хипотетичната кошница от стоки, с помощта на която се измерва растежът на цените.

"Проблемът идва от това, че повече от половината от състава на базовата инфлационна кошница е волатилен и засегнат от колебанията в цените на енергията", посочи още Фузеси.

Инфлацията в еврозоната все още не успява да се върне към целевото ниво на ЕЦБ от малко под 2% въпреки годините на наливане на ликвидност във финансовата система, а централната банка става все по-загрижена, че нейните политики могат да застрашат финансовата стабилност.

Още по темата:

Еврото може да поскъпне, ако Драги отговори на очакванията към ЕЦБ

Какво да очакваме от ЕЦБ, АЦБ и ЯЦБ

Евро-долар - приключи ли спадът?