Снимка: iStock

Лихвените проценти на Европейската централна банка, които вече се намират на отрицателна територия, могат да бъдат понижени още повече, показа ново изследване на персонала на ЕЦБ, цитирано от "Ройтерс".

Документът, който не отразява непременно становището на самата централна банка, показва, че дори при отрицателна лихвена ставка от -1%, ЕЦБ все още няма да достигне така наречената "лихва на обръщането", при която банковото кредитиране започва да се свива и самото намаляване на лихвите става контрапродуктивно.

"На пръв поглед тези резултати изглеждат успокояващи, тъй като в скоро време в еврозоната може и да не се достигне нивото на "обърната лихва", поне по отношение на диапазона на овърнайт лихвения процент, който взехме предвид в проведените от нас симулации", се посочва в представения документ.

"Всъщност, по-ниските овърнайт и по-дългосрочни лихвени проценти се асоциират с по-силен растеж на заемите", се казва в документа след моделиране на няколко намаления на депозитните ставки, включително до дъно от -1%.

ЕЦБ обаче предупреждава, че всеки един сценарий, изискващ подобно намаление, също така би предположил, че икономиката на еврозоната е била подложена на силен шок и че само по себе си това може да повиши нивото на "лихвата на обръщане", тъй като при подобен сценарий търговските банки ще преустановяват кредитирането.

Обемистият доклад беше написан от персонала на ЕЦБ, но под ръководството на Масимо Ростаньо, шеф на Генералната дирекция "Парична политика" на ЕЦБ, който е и ключов участник в подготовката на решенията на Управителния съвет и един от архитектите на предприеманите от централната банка мерки за стимулиране.

На заседанието си през септември ЕЦБ намали лихвения процент по депозитите до -0.5% (от -0.4%), което накара все по-голям брой централни банкери и политици да предупреждават, че по-нататъшно намаляване на лихвените ставки би попречило на кредитирането.

Документът също така отчита, че действителният икономически растеж след предприеманите от ЕЦБ стимулиращи мерки през последните години се е намирал в горния край на първоначалните оценки и прогнози, докато реалната инфлация в еврозоната е била в долния край на първоначалната оценка на централната банка.

"През периода 2015 - 2018 година средната стойност в целия диапазон от оценки на персонала на евросистемата беше 2.2 процентни пункта по отношение на растеж на реалния БВП и 1.9 процентни пункта по отношение на инфлацията за същия период", се посочва още в документа.

Още по темата:

Еврото може да поскъпне, ако Драги отговори на очакванията към ЕЦБ

Какво да очакваме от ЕЦБ, АЦБ и ЯЦБ

Евро-долар - приключи ли спадът?