Бившата председателка на Фед Джанет Йелън заяви в неделя, че при толкова ниски лихви, създателите на фискална политика трябва да изпълнят своята роля за раздвижване на икономическата активност.

Централните банки са с "вързани ръце"

„Дори при сегашните условия мисля, че можем да си позволим да увеличим федералните разходи или да намалим данъците, за да стимулираме икономиката, ако има спад“, каза Йелън. Тя специално се застъпи за „автоматични стабилизатори“, които да коригират фискалните политики като данъка върху доходите и благосъстоянието въз основа на това колко бързо или бавно расте икономиката.

Бившият президент на Фед в Минеаполис Нараяна Кочерлакота каза за Yahoo Finance в интервю, че Конгресът трябва да е готов да харчи на фона на ниските разходи по заемите за държавния дълг на САЩ.

„Има такъв апетит към щатските държавни облигации, че трябва да се възползваме от това за нашите граждани“, каза Кочерлакота.

Президентът на Фед в Сан Франциско Мери Дали и президентът на Фед в Далас Робърт Каплан заявиха, че по-бавният растеж е резултат от намаляващото участие на работната сила, което предполага, че промените в политиката на програмите за преквалификация на работни места или имиграцията могат да помогнат.

Икономиката страда от осакатяваща липса на многообразие

След панел на миналогодишната конференция по икономика, фокусиран върху подобряването на икономическата професия за жените, организаторите на конференцията бяха изправени пред предизвикателство да обхванат добре познатия проблем и с расата.

В отрезвяваща реч в петък Йелън каза, че икономиката страда от нива на многообразие, по-лоши, отколкото в области STEM (наука, технологии, инженеринг и математика). И по-лошото е, че през последните десетилетия икономическото поле намалява многообразието.

„Нека подчертая, че фокусът ни не е върху това дали има проблем с расата в икономиката“, каза Йелън. „Това е изобилно документирано. Статистиката показва, че малцинствата са значително по-слабо представени. "

Ако не се диверсифицира областта на практикуващите икономисти, се рискува да се публикува работа, която поставя само бели, мъжки гледни точки по теми и проблеми, в които имат участие всички хора от всички полове и всички раси, смята Йелън.

Тревон Логан, икономист от Държавния университет в Охайо, заяви, че един от проблемите в областта на икономиката е липсата на институционална ангажираност към студентите.

„Имаме твърде много администратори в нашите институции, които просто не носят отговорност за хората за своите провали по отношение на многообразието“, каза Логан.

Като се има предвид зелената политика

Няколко сесии на тазгодишната конференция разгледаха изменението на климата и неговото въздействие върху различните видове икономики.

В Европейската централна банка новоназначеният президент Кристин Лагард проучва начини за евентуално включване на изменението на климата в своето икономическо моделиране. И през ноември миналата година, федерацията в Сан Франциско беше домакин на първата в историята си конференция, фокусирана върху изменението на климата.

Естер Джеферс и Доминик Плихон (Университет Париж) предположиха, че голяма част от корпоративния дълг, усвоен от ЕЦБ по време на количественото облекчаване, облагодетелства сектора с високо въглеродни емисии. Изследователите твърдят, че централната банка би била по-добре да купува „зелени облигации“ или издаване на дългове за екологично съобразни проекти, защото те идват с обещанието за дългосрочен и устойчив икономически растеж.

Но не всички централни банкери са на борда на идеята централните банки да заемат твърде силно отношение към политиките, свързани с изменението на климата.

„Не е задача на централната банка да прави политика, която парламентите и законодателните органи не са правили“, заяви бившият управител на централната банка на Индия - Рагурам Раджан пред Yahoo Finance. „Не използвайте финансовата стабилност като извинение, за да накарате корпорациите да направят нещо относно климатичния риск.“

Технология на изместване на ценовата мощ

Изследвания на Натан Милър, Глория Шю и Матю Уайнбърг разгледаха цените на марките бира преди и след масови сливания като Miller and Coors през 2008 г. Откритието им: цените рязко се повишиха както за светлата бира на Miller, така и за Coors след сливането, както и на конкурентите като Bud Light. При олигопол, играчите на пазара проявяват тенденция „лидер / последовател“, при която първият участник вдига цените, а конкурентите следват това.

Илюстрация на увеличенията на цените след сливане, както е посочено в документа, „Олигополско ценово лидерство и сливания: Бирената индустрия на САЩ“. Източник: Нейтън Милър (Университета в Джорджтаун), Глория Шю (Съвет на федералните резерви), Матю Уайнбърг (Държавен университет в Охайо).

Друга статия от Колийн Кунингам, Флориан Едерер и Сонг Ма, комбинира данни от фармацевтичната индустрия за очертаване на същата тенденция.

Техните констатации: около 6% от всички придобивания включват „убиване“ на придобития проект, повдигайки въпроси дали компаниите-купувачи предприемат конкуренция за повишаване на цените на своите продукти.

Въпреки че и двата доклада се фокусират върху тесните отрасли, темата се следи отблизо от икономисти, които се чудят на последствията за по-голямата картина (на пазарите на труда, например) на компаниите, преследващи мащаба.

Скептицизъм, че същите инструменти на Фед ще работят отново

Федералният резерв се притеснява, че му липсват инструменти за преодоляване на следващия икономически спад. Председателят на Фед Джером Пауъл не проявява интерес към отрицателните лихвени проценти, но при лихвите понастоящем от 1.5% до 1.75%, централната банка има повече от 500 базисни точки политическо пространство, което исторически е било необходимо, за да се защити от рецесиите.

Но предшественикът на Пауъл Бен Бернанке отправи драматичен призив в събота Фед да преразгледа своя набор от инструменти. Бернанке каза, че Федералният резерв трябва най-малкото „да обмисли запазването на конструктивна двусмисленост“ относно отрицателните краткосрочни проценти, тъй като може да „осигури полезно пространство за политиката“.

Бернанке добави, че вярва в количествено облекчаване, но направи друго предложение, ако политиците видят неутрален лихвен процент (по-дългосрочното ниво на лихва, което не е нито стимулиращо, нито ограничаващо за икономиката), значително под 2%: повишаване на целта за инфлация.

Бернанке прецени, че повишаването на целта за инфлация от 2% на 5% ще има същия ефект като количественото облекчаване: около 300 базисни точки от политическото пространство.

Още по темата:

Рисковете за световната икономика се увеличават

Колко лоша ще е следващата финансова криза?

Ето къде трябваше да инвестирате през 2019 година