Световните цени на храните достигнаха петгодишен максимум, въпреки че инфлационният натиск продължава да остава слаб в големите световни икономики. Индексът на цените на храните на ООН достигна петгодишен връх миналия месец, след като търсенето на биогорива повиши цените на петрола и захарта, като добави повишен инфлационен натиск на фона на увеличаващите се цени на петрола и подобряването на световния икономически растеж.

Глобалните цени на храните нараснаха до най-високото ниво за пет години миналия месец, според индекса на цените FAO на Организацията на обединените нации, което предполага съответно увеличение на потребителската инфлация, в среда на високи нива на петрола и устойчивият ръст на водещи икономики.

Индексът на продоволствените цени, който проследява месечните промени в международните цени на често търгуемите хранителни стоки, скочи с 2.5% през декември до най-високото ниво от 2014 г. насам.

Търсенето на биогорива, което увеличава цените на стоки като палмово масло и захарна тръстика, беше ключов компонент в увеличението през декември, което спомогна за повишаване на общите цени на храните през 2019 г. с 1.8%.

Оле Хансен

@Ole_S_Hansen

Индексът на цените на храните на UNFAO достигна 5-годишна стойност през декември. Повишаването с 12.5% на годишна база е водено от силни ръстове в растителните масла, захарта и млечните продукти. Индексът проследява 73 хранителни продукти в пет основни групи.

Увеличението на цените на храните е важен компонент за изчисляване на инфлацията в развиващите се пазарни икономики, като включва много по-голяма част от „кошницата“ на потребителските цени, отколкото в развитите икономики като САЩ и Европа.

Въпреки това, тъй като глобалните цени на петрола се движат близо до 70 долара за барел на фона на продължаващото напрежение в Персийския залив, съкращаването на производството на ОПЕК и политическите кризи във Венецуела, едновременното увеличение както на цените на храните, така и на енергията може да доведе до устойчив натиск на инфлацията, което може да принуди глобалните централни банки да обърнат част от паричното облекчаване - чрез по-високи лихвени проценти, се казва в анализа на ОН.

Дори в Европа, където ЕЦБ през последните четири години се опитва да се бори за инфлация с комбинация от отрицателни лихвени проценти, неограничена ликвидност за банковата система и милиарди за закупуване на държавни облигации, най-накрая започва да вижда постепенно повишение на потребителските цени.

Основната инфлация в зоната на единната валута се ускори до 1.3% през декември, от 1% през предходния месец, след като цената на енергията продължава нагоре с 35% на годишна база след допълнителното намаляване на производството на ОПЕК и спадането на напрежението между САЩ и Иран в Регион на залива.

Европейските пазари на труда и активността в сектора на услугите също започват да се подобряват, което, ако се добави към трайното увеличение на цените на храните, най-накрая би могло да даде на новия президент на ЕЦБ Кристин Лагард боеприпасите, от които тя се нуждае, за да обърне част от непопулярните парични политики на банката.

В САЩ ноемврийските потребителски разходи нараснаха с 0.4%, като цените на жилищата показаха все по-стабилни признаци на растеж, подпомагайки предпочитания от Фед инфлационен индекс, повишил се с 1.5% на годишна база.

Докато и в двата случая - Европа и САЩ - темповете на инфлация остават твърдо под целта от 2% на всяка централна банка, краткосрочният натиск от цените на храните и енергията предизвиква скромни реакции на пазара на облигации, където инвеститорите са най-чувствителни към промените в динамиката на инфлацията.

Доходността на 2-годишните облигации на държавни ценни книжа например се е повишила с над 12 базисни пункта през последните три месеца и сега се търгуват с доходност от 1.587%. Междувременно лихвите по 10-годишните облигации са скочили с над 30 базисни пункта - до 1.872%.

Само поскъпването на цените на хранителните продукти вероятно няма да отклони Федералния резерв от желанието му да види "трайно по-висока инфлация", преди да започне цикъл на затягане на лихвите, а повишаващите се цени на енергията могат бързо да бъдат отменени от отстъпка в търговските преговори между САЩ и Китай.

Това, което изглежда ясно, е, че нарастването на инфлацията най-накрая започва да намира сцепление в най-големите икономики в света след годините на стагнация, която последва глобалната финансова криза през 2009 г.

Ако това продължи, основата на ниските или отрицателните лихвени проценти, които са в основата на най-дългия биков пазар в историята, би могла да бъде демонтирана бавно, като скоро след това трябва да последва преоценка на риска и активите.

Още по темата:

Инфлация ли? Каква инфлация?

Какво ще се случи, когато Фед повиши лихвите?