Снимка: БГНЕС

Валутният брод остава до приемането на евротото. Това обявиха от Българската народна банка (БНБ) и от Министерство на финансите в неделя, по повод внесения законопроект за изменение на Закона за Българската народна банка (ЗБНБ) от депутати от ГЕРБ, начело с председателя на парламентарната бюджетна комисия Менда Стоянова.

„Законопроектът не поставя под въпрос действащия режим на фиксиран валутен курс. Както многократно е подчертавано от правителството и БНБ, този режим ще бъде запазен до присъединяване на страната към Еврозоната и приемането на еврото", съобщават до медиите от БНБ и Министерство на финансите.

Законопроектът се подкрепя и от ЕЦБ, допълват от пресцентъра на БНБ.

Целта на законопроекта

е да се осигури съответствие на вътрешната нормативна рамка с европейската нормативна рамка, регулираща административния процес и оперативните процедури за одобряване на валутните курсове в условията на валутно-обменния механизъм (ERM II). Това съответствие е задължително условие за присъединяване към валутно-обменния механизъм.

Нека припомним, че валутният курс на лева към еврото в съотношение 1.95583 лв. за едно евро е фиксиран в чл. 29 от ЗБНБ, който не е променян от 1999 г. насам, когато беше въведено еврото. Първоначално, при въвеждането на валутния борд, левът беше вързан към германската марка в отношение 1:1, а след като Германия влезе в еврозоната, курсът на лева към еврото се получи като се умножи по курса, по който марката се конвертира в евро. Целта на записването на курса на лева към еврото в закон беше да не може той да се променя без съгласието на парламента, твърдяха тогава вносителите на измененията.

Междувременно управляващият директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева каза в интервю за БНР на 25 януари 2020 година, че България като цяло стои „много добре" по пътя към Еврозоната и влизането и по план през 2023 г. е „напълно обозримо". Тя уточни, че преди дни в Давос е разговаряла с председателя на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард и по тази тема.

Защо реагираха БНБ и Министерство на финансите?

Това стана след като се появиха съобщения, че внесения законопроект поставя под съмнение валутния борд и съответно фиксирания курс на лева към еврото. Още повече, че законопроектът е внесен на 23 януари, както се твърди в двете съобщения до медиите, а на сайта на Народното събрание не беше качен законопроектът. Според някои публикации, авторите на които явно не са чели внимателно законопроекта, правителството премахва Валутния борд и готви обезценка на лева до 4-5 за евро.

Внесеният текст не изключва промяна на курса вбъдеще, макар и само като теоретична възможност, алармираха някои икономисти, като предупредиха, че в много страни е имало девалвация на местната валута и обезценяване на спестяванията на хората.

Други икономисти успокояваха, че няма място за притеснения и на свой ред даваха за пример влизането на Литва, Лативя и Естония в Еврозоната, когато техните валути бяха с фиксиран курс към еврото и те не се обезцениха. В Словакия дори се стигна до ревалвация на кроната, тоест до увеличаване на депозитите в банките при приемането на еврото.

И още един факт, който породи притеснения

Всъщност внесеният законопроект за изменение в Закона за БНБ става чрез друг закон, налагащата се практика напоследък. Менда Стоянова и група депутати от ГЕРБ внасят измененията в ЗБНБ между първо и второ четене на законопроекта за промени във Валутния закон (в последната възможна дата за предлагане на промени), като се предлагат да се впишат в преходните и заключителните разпоредби. Измененията на Валутния закон предстои да се гледат на второ четене в бюджетната комисия, а след това и в пленарна зала.

Ето и текста, който се предлага от Менда Стоянова и група народни представители от ГЕРБ, като нова трета алинея в чл. 29 от ЗБНБ: "Считано от датата на участие на България в механизма на обменните курсове (Exchange Rate Mechanism II) официалният курс на лева към еврото е равен на централния курс между еврото и лева, договорен съгласно параграф 2.3 от Резолюция на Европейския съвет за установяване на механизъм на обменните курсове през третия етап на Икономическия и паричен съюз Амстердам, 16 юни 1997 г. и членове 1.1 и 17.1 от Споразумение от 16 март 2006 година между Европейската централна банка и централните банки на държавите членки извън еврозоната за определяне на процедурите за работа на механизма на обменните курсове в третия етап от икономическия и паричeн съюз."

Това означава, че курсът на лева спрямо еврото за влизане в чакалнята подлежи на преговори с държавите от еврозоната плюс Дания и ЕЦБ. Освен това, в рамките на ERM II всяка от участващите страни има правото да предлага преразглеждане на курса, ако смята, че то ще е икономически целесъобразно. Крайното решение се взима съвместно от Еврогрупата (държавите в еврозоната), Дания и ЕЦБ. Въпреки успокоението на Министерство на финансите и на БНБ!

Още по темата:

Владислав Горанов: Растеж е думата на 2019 г., ERM II е думата на 2020 г.

Димитър Радев: Трябва да следваме стратегическия си план за еврозоната

Нова дата за влизане на България в „чакалнята" на Еврозоната