Европейската централна банка се сблъсква с много трънливи проблеми, в момент когато започва първия си преглед на стратегията за парична политика от близо две десетилетия. От определянето на целта на банката за инфлация до нейната роля в борбата с изменението на климата, ще бъдат изпитани прочутите дипломатически умения на президента на банката Кристин Лагард.

Един от аспектите на прегледа обаче трябва да се окаже непротиворечив: ЕЦБ трябва да свърши по-добра работа, като включи разходите за жилище в своето определение за инфлация.

В момента централната банка има много тесен поглед върху това какво представляват разходите за жилище.

„Хармонизираният индекс на потребителските цени“ включва само наем, който действително се плаща от наемател на наемодател. Тази мярка пропуска жилищните разходи, платени от хората, които притежават собствеността си. Тъй като само една трета от населението на еврозоната е наемател, докато две трети живеят в жилище, което са купили или наследили, това е голям пропуск.

ЕЦБ заяви, че ще разгледа внимателно проблема. Прегледът на нейната стратегия за парична политика, който започна през януари, включва „количественото формулиране на ценовата стабилност“, което също означава как да се измери инфлацията. Филип Лейн, главният икономист на ЕЦБ, беше още по-конкретен. „Ние от ЕЦБ бихме се съгласили, че трябва да има по-голяма тежест на жилищата“, каза той пред Financial Times тази седмица.

Концептуалната трудност с включването на разходите за жилища в индекса на инфлацията е по две направления. За начало жилищата не са само форма на потребление. Някои хора купуват имот за инвестиция. От тази гледна точка, жилищата не се различават от другите класове активи, като акции. Мандатът на ЕЦБ включва стабилност на цените, без да стимулира или не съдържа цени на активи. (Въпреки че централната банка също трябва да има предвид финансовата стабилност).

Второ, измерването на потреблението на жилища е различно от останалите стоки: Потребителят купува къща в даден момент от време и след това се радва на плодовете на тази покупка в продължение на много години. Следователно използването на обикновен индекс на цените на жилищата ще изкриви донякъде картината.

Вместо това ЕЦБ трябва да приеме, че собствениците плащат сами наем с течение на времето и да им присвоят тази стойност. Това изчисление вече е част от оценката на брутния вътрешен продукт в целия свят. В дефиницията на инфлацията е включено, че други централни банки, като например Федералния резерв на САЩ, използват този подход за своята парична политика.

Въздействието на такава промяна би било да се вдигне теглото на жилищата в кошницата на стоки и услуги, които ЕЦБ наблюдава, за да определи инфлацията. В момента тя е 6.5% от потребителската инфлационна кошница, докато в САЩ е повече от 30%. И тъй като разходите за жилище нарастват малко по-бързо от други позиции, това също би увеличило процента на измерената годишна инфлация с около 0.2-0.3 процентни пункта, според различни оценки.

Някои се опасяват, че извършването на такава промяна би подкопало доверието на ЕЦБ. Централната банка се бори да постигне целта си от под, но близо 2% инфлация, въпреки извънредния набор от мерки за разширяване. Включването на разходите за жилище може да доближи нивото на инфлацията до целта му, което да повдигне обвинения, че ЕЦБ измества целевите стойки, за да задоволи нуждите си.

Обаче няма извинение за лошо измерване. В бъдеще може да има моменти, когато скок в разходите за жилище може да затрудни задачата на ЕЦБ да постигне по-трудно целта си за инфлация. И тяхното добавяне не трябва да влияе толкова много на общия индекс.

Плюс това е възможно ЕЦБ да промени целта си за инфлация директно до 2% ставка - привеждайки я в съответствие с Фед, Банката на Англия и Японската банка. Ако това се случи, бихте постигнали балансиращ ефект от добавянето на разходите за жилище: целта ще се измести по-високо, но вие също ще добавите допълнителна инфлация.

Всъщност това може да направи увеличаването на целта за инфлация по-приятно за онези, които се страхуват, че тя ще бъде твърде висока. Йенс Вайдман, президент на Бундесбанк и един от най-яростни членове на управителния съвет на ЕЦБ, заяви тази седмица, че иска „реалистична и перспективна“ цел, но добави, че „не може да се спори“ въпросът за жилищата, заети от собствениците и тези разходи трябва да бъдат разгледани.

Още по темата:

Лейн: Разходите за труд в крайна сметка ще върнат инфлацията

Инфлация ли, каква инфлация?