Най-скъпите думи на Уолстрийт са "този път е различно." Но това може да е един от малкото пъти, където фразата се прилага.

Повечето от резките продажби на акции в ерата след финансовата криза бяха породени от силни изявления на централните банки, като например когато тогавашният президент на Европейската централна банка Марио Драги, заяви през 2012 г., че ще направи „каквото е необходимо“, за да спаси еврото по време на върха на дълговата криза в региона. Или когато сегашният председател на Федералния резерв Джером Пауъл направи изказването си в началото на януари 2019 г., като заяви, че централната банка ще бъде „търпелива и гъвкава“, когато става дума за бъдещи увеличения на лихвите.

Но това, което прави настоящото потапяне различно, е, че то се ръководи от друго събитие - заплахата коронавирусът да стане пандемия в световен мащаб - това е извън контрола на лицата, определящи паричната политика и Уолстрийт.

Така че е малко вероятно да има някакво "вълшебно" заглавие, което да премине през компютърните екрани на инвеститори и търговци и което да каже, че всичко по отношение на спада е приключило. Може би новината за нова ваксина или ефективно лечение би свършила известна работа в тази насока, но медицинските експерти обикновено казват, че такъв лек не е на непосредствения хоризонт.

За да компенсират, пазарите трябва да заложат на всички настоящи и бъдещи лоши новини. Така че пазарът трябва да заложи в себе си повече инфекции, повече затваряне на граници, по-големи ограничения за пътуване, все по-големи карантини и потенциално широко разпространено огнище в САЩ, което да води до масово отменяне на събития и закриване на училища и работни места.

Пазарът също така трябва да намали дългосрочните ефекти от деглобализацията, закъснителните прекъсвания на веригата на доставки, неспокойната общественост, която губи вяра в правителството и други официални институции, както и връщането на вируса тази есен.

Начинът да се каже дали дисконтирането е напълно заложено в нивата на акциите е, когато пазарът спре да реагира отрицателно на всяко лошо заглавие, което тепърва ще се случи. Но след като това се случи, пазарът наистина може да е достигнал дъното и да започне да се възстановява, когато някои от очакваните негативни събития не успеят да се реализират, въпреки че може да се повиши на фона на други „лоши“ новини, които вече са намалели.

Какво пречи това да се случи? Две неща. Първият е недоверие, или липса на спешност относно обхвата на проблема с коронавируса. Тази липса на паника има много форми, като най-честият е рефренът, че това е „просто грип“.

Опитните пазарни наблюдатели трябва да напомнят за подобни изводи в края на 2007 г., че "кредитите под вода са само 2% от пазара на ипотечни кредити“. Едно изключение е китайското правителство, което не се покелеба да спре икономиката и да постави карантина на стотици милиони хора, защото те "излишно са изпаднали" в паника. Тези действия сигнализират за сериозността, която останалият свят не бива да отхвърля.

Вторият е Федералният резерв. Основата на периода след кризата е, че приспособимата парична политика води до спасяването на всеки спад на пазара. И така, паралелна дискусия, която продължава, е дали Фед ще намали лихвените проценти на следващото си заседание по паричната политика, което приключва на 18 март. Данните, съставени от Bloomberg, показват вероятността от намаляване на целевия процент на Фед на тази среща е малко по-добра от 30%.

С други думи, налице е сериозна надежда сред инвеститорите, че по-лесна парична политика може да помогне за стабилизиране на пазарите. Но, отново, коронавирусът не е проблем, който лесните пари, по-ниските проценти, или допълнителните покупки на активи, могат да оправят. Подобни действия в най-добрия случай ще подкрепят само временно пазарите, но няма да им попречат да достигнат истинско дъно, смята Джим Бианко от Bianco Research.

Още по темата:

Сривът на финансовите пазари продължава с пълна сила

Експерт: Възможен е още спад между 5 и 7%