Снимка: iStock
Новият вирус създава нови икономически проблеми. След като американската икономика продължава да е под карантина, заради коронавирусната епидемия, най-старото притеснение в света на икономиката започна да се прокрадва в главата на инвеститори и икономисти - трябва ли да се притесняваме от инфлация? Особено в среда на рекордно печатане на пари от страна на правитлествата по света.
Данните, поне на този етап, предполагат, че отговорът на този въпрос е "не".
Във вторник раелност стана най-големият месечен спад на потребителските цени в САЩ през април. И както Грегъри Дако, главен американски икономист от Oxford Economics, каза във вторник, "скокът на инфлацията е най-малкото от нашите притеснения."
Вместо това в американската икономика е застрашена по-скоро от дефлация, колкото и странно да звучи.
Дефлацията се определя най-просто като липса на инфлация. За някои това може да звучи като мечтан потребителски сценарий: нищо да не се променя.
За Федералния резерв обаче, дефлацията не е позитивен фактор. И този сценарий засилва случая за това централната банка да поддържа поне още известно време безпрецедентното разширяване на паричната политика.
"Ако е необходимо, Федералният резерв може да стане по-голям или по-дълъг по време на изпълнението на програмите си и смятаме, че централната банка ще се бори усилено срещу каквото и да е упоритост в този дезинфлационен импулс", казва Рик Рийдър, главен инвестиционен директор на BlackRock.
В момента Федералният резерв се цели към 2% инфлация и предпочитаната от него мярка, основният индекс PCE, не е бил над 2% в продължение на повече от няколко месеца след финансовата криза. Както стратегът Питър Чир каза през 2015 г., Фед, насочен към 2% инфлация, е като да поискаш от най-ниското дете от баскетболен отбор да забие.
Но колкото икономистите се притесняват от ценовата инфлация, толкова и дефлацията ги държи будни през нощта. Дефлационна спирала - при която покупките на стоки и услуги се забавят в очакване на все по-ниски цени - е кошмара на всеки централен банкер.
Както Нараяна Кочерлакота, тогава от Фед Минеаполис, каза на заседанието на FOMC през 2010 г., „Много по-труден проблем е ситуацията, при която дефлационните очаквания започват да се втвърдяват - дефлационен капан... Моята собствена оценка за това ме кара да вярвам, че ние, създателите на паричната политика, разполагаме с много ограничени инструменти в тази ситуация."
Майкъл Пиърс, старши американски икономист от Capital Economics, каза във вторник, че данните за потребителските цени за април "не са показателни за по-широка дефлация."
Но главният икономист на RSM Джо Брусуелас заяви във вторник, че „рисковете за икономиката и потреблението на домакинствата ще бъдат насочени към дефлация в обозримо бъдеще“.
Брусуелас добави, че „дефлацията ще бъде част от икономическия наратив и политическата картина през следващите две до три години“. Шок при търсенето от такъв мащаб, според Брусуелас, няма вероятност да бъде влошен от експанзионистична фискална или парична политика.
Когато десетки милиони хора загубят работата си за няколко седмици, почти никаква помощ не може да промени перспективите за техните финанси.
Ридер обаче отбелязва, че настоящите пазарни цени и шансовете за инфлация през следващата година при нула са „нереалистични и прекалено песимистични“.
Повторно отворена икономика, дори и тази, която работи при пълна сила, в комбинация с цените на петрола, които отнемат най-големия енергиен шок в историята, следва да създаде скромно ценово налягане през следващата година.
Нещо, което би било добре дошло за централните банкери, които се опитват да задържат линията на спадащите цени в икономическия пейзаж.
Още по темата:
3% годишна инфлация в България през март
Първите признаци за световна инфлация идват от цените на храните?