Снимка: Pixabay
През март Конгресът предостави на Министерството на финансите и Федералния резерв над 450 милиарда долара, с цел да помогне на компаниите да преживеят кризата Covid-19. Няколко месеца по-късно 250 милиарда долара остават неразпределени, далеч повече остават неизразходвани, а внесените средства предимно се използват от най-големите корпорации. Междувременно малките фирми се борят да оцелеят. За да гарантира, че тези бизнеси получават необходимата им подкрепа, Фед трябва да се насочи към банките и финтех компаниите, които са специализирани в отпускането на заеми за малкия и среден бизнес. Ето какво разбираме от Forbes.
Малките фирми претърпяват сериозен спад. Скорошно проучване на U.S. Chamber of Commerce установи, че едва 53% от малките фирми съобщават, че са стабилни, а само 56% отчитат добър паричен поток. Това е мрачна перспектива. Както председателят на Фед, Пауъл, обясни: „Пандемията представлява сериозен риск за малкия бизнес и когато тези бизнеси останат неплатежоспособни, губим много. „Те са сърцето на нашата икономика". Независимо от това, нито едно от средствата за спешни ситуации, които Фед отпуска, не се използват за малкия и среден бизнес.
Основно предизвикателство е, че на Фед му липсват необходимите средства и опит, за да разбере кои малки фирми заслужават подкрепа и да следи всички заеми, които предоставя. Допълнително предизвикателство е, че малките предприятия са изключително променливи. Тези предизвикателства обясняват защо Фед не прави повече за да подпомогне малкия бизнес въпреки проявената загриженост.
За щастие има изход от тази ситуация. Участниците на пазара разполагат с експертния опит и инструментите, които липсват на Фед. Банки, финтех компании и други учреждения специализират в отпускането на заеми за малкия бизнес. Ако Фед е готов да експериментира, да работи в по-малък мащаб и да позволи на другите да поемат ръководството, ще може да направи много повече, за да помогне на все ище развиващите се компании.
Новата програма на Фед, Main Street Lending Program, предназначена за големи, но не огромни компании, дава пример как да стане това и как да се предотвратят грешките. Основата на тази програма е публично-частно партньорство. Банките идентифицират и проверяват потенциалните кредитополучатели и след това обслужват всички заеми, които отпускат - именно нещата, които Фед не може да направи добре. Фед плаща на банките за тези услуги, позволява им да начисляват допълнителни кредити на кредитополучателите и изисква банките да запазят 5% от всеки заем, който те предоставят. Дотук добре.
Но на Main Street Program й отне месеци да стартира и изглежда не е готова да осигури значителна подкрепа дори на компаниите, които са се класирали. Част от вината е в процеса, чрез който програмата е замислена и реализирана. Общият дизайн беше съставен от Фед, който по-късно потърси обратна връзка от банки и потенциални кредитополучатели. След това Фед трябваше да работи чрез над 2000 писма с коментари от банки и компании, като мнозина предполагат, че програмата се нуждае от значителни промени, за да постигне желаните цели. В отговор на тази обратна връзка Фед направи множество ревизии, като разшири достъпът и се стремеше да направи условията по-привлекателни, но никога не се отклоняваше от първоначалната си идея.
Ако Фед иска да направи повече за подпомагане на малкия бизнес, той може, но трябва да излезе от зоната си на комфорт. Първо, трябва да стартира множество малки програми, а след това да ги затваря или репликира според случая. Второ, Федералният резерв трябва да бъде готов да компенсира както новаторите, които създават важни схеми за кредитиране, така и посредниците, които ги прилагат. Предлагането на няколко базисни точки за всеки заем чрез използване на частно разработен модел може да насърчи иновативните предложения, а банките трябва да бъдат компенсирани за усилията, необходими за проверка и мониторинг на по-малките компании. Трето, Фед трябва да поясни, че рискът не е голям. Малките компании представляват кредитен риск. Фед и Министерството на финансите могат да използват отпуснатите от Конгреса средства, за да поемат всякакви загуби, които могат да доведат до това. Както Конгресът призна, използването на средства от данъкоплатците за поддържане на дейността на предприятията може да помогне за стабилизиране на икономиката.
Това би могло да бъде и чудесна възможност да се използва уникалната структура на Фед, по-специално на неговите дванадесет регионални банки, локализирани на места като Кливланд, Ричмънд и Канзас Сити. Само защото програмите трябва да бъдат одобрени от Federal Reserve Board във Вашингтон, DC, не означава, че те трябва да бъдат контролирани там. Те биха могли да работят с общинските банки, за да разберат и създадат програми, които отговарят на различните нужди на компаниите в своите региони.
Много малки предприятия, които искат да се развиват в дългосрочен план, могат да срещнат трудности и сериозни предизвикателства по пътя. Без нови финансови източници, много от тях ще трябва да подадат заявления за фалит, за да избегнат неблагоприятните последици. Засега Фед е единственият начин да се насочат останалите 250 милиарда долара с бизнес сектора, който наистина се нуждае от тях.
Още по темата:
Пет въпроса, на които трябва да отговори Фед преди следващите си решения за лихвите