Снимка: iStock

Има стара шега сред икономистите относно инфлацията на потребителските цени. Ето какво разбираме от експерти от Zacks.

„Дядо разказва на внука си за това как в детството си е могъл да влезе в магазина с 5 цента в джоба си и да излезе с хляб, мляко, масло, яйца и дори малко шоколад . В днешно време вече не може, има виодеокамери навсякъде."

Като икономисти рядко ни се случва да разказваме вицове. Но, ето един.

Добри можем да разкажем още по-голяма шега след време. За това как днес повечето пари водят до по-голяма инфлация на потребителските цени. И как вече няма да е така.

Всъщност икономистът Милтън Фридман веднъж обясни следното: „… инфлацията е била паричен феномен, което означава, че е и може да стане факт само чрез по-бързо увеличаване на количеството пари, отколкото в продукцията”.

Напоследък обаче връзката между епичното увеличение на паричното предлагане и инфлацията или дефлацията на потребителските цени е феноменално.

По време на Финансовата криза през 2008 г. Фед първи започна да залива пазарите с невиждани държавни облигации и ликвидност на ипотечния пазар, в опит да запази собствения си капитал и фиксирания доход (и почти цялата глобална икономика по този въпрос) да функционира.

Според икономистите това щеше се върне под формата на хиперинфлация. От тип, наблюдаван в Зимбабве (и сметката й за 1 трилион долара), Аржентина, Турция и Унгария. Дори и още по-назад във времето - Германия след първата световна война.

Докато американската икономика наблюдаваше скромно увеличение на инфлацията тогава, ние не бяхме близо до изоставащата инфлация на потребителските цени, наблюдавана в други страни. Някои страни с висока инфлация като Турция обозначават скъпи продукти като телевизори, компютри, автомобили в щатски долари, просто за да не се налага да се изписват твърде много нули.

Толкова много развиващи се страни, но също така и вече развити страни, отново и отново се оказват под фискален натиск. Поради увеличения държавен дълг и все по-нетърпеливите инвеститори.

Правителството на САЩ продължава да увеличава държавния си дълг като процент от БВП, както е показано по-долу, до невиждани висоти. И все пак не виждаме скок в цената на заемите, за което свидетелстват рекордно ниските нива на 10-годишните американски облигации.

Защо тогава американската икономика никога не е виждала такъв тип инфлация на потребителските цени подобна на развиващите се пазари? Ще се случи ли същото и в сегашната ситуация?

И защо САЩ все още не са станали свидетели на дългова криза?

Ето отговорите на икономистите:

Необходимо условие за инфлация на потребителските цени, т.е. натиск върху цените на стоки и услуги, е някаква форма на увеличаване на съвкупното търсене. Докато увеличеното парично предлагане не доведе до силно увеличение на крайните потребителски разходи (по каквато и да е причина), увеличението на крайните цени ще остане затихнало.

Помислете за финансовата криза през 2008 г. Помислете как банките не са склонни да дават заеми въпреки огромното увеличение на ликвидността на Фед. При такъв сценарий инфлацията няма да се дължи на увеличеното парично предлагане, тъй като всъщност не достига до „реалната икономика“. Сегашната ситуация има паралели. Потребителското търсене все още е потиснато от предпазливостта на хората заради вируса. Те влагат в спестовната си сметка, изплашени от несигурните времена.

Когато става въпрос за дълга на една страна, инвеститорите също трябва да се запитат дали всеки дълг е еднакъв. Всъщност за държавите, които издават дълг в собствената си валута, прекомерните нива на държавния дълг се проявяват по-скоро в предизвикателствата на валутния курс, отколкото в кризата с държавния дълг. Тоест, ако нивата на вътрешния държавен дълг станат наистина неуправляеми, една страна винаги може да излезе от тази ситуация. Пример за това е Япония.

Ситуацията е различна за държава с развиващ се пазар, която издава дълг в щатски долари - тази, която трябва да набере USD, за да изплати дълга си. Тук има риск. Увеличеният печат на пари ще обезцени местната валута. Но отново трябва да се помисли върху това - не всички валути са създадени равни. Валути като EUR, но още повече USD, играят централна роля в международните финанси. Те се считат за безопасно убежище.

В действителност събития като COVID-19 или финансовата криза 2008 г. се придружават от голям скок на търсенето не само на зеления долар на САЩ, но и на дълга на Министерството на финансите.

Настоящата пандемия е много подобна на предишните кризисни ситуации в това отношение. Това няма да доведе до ускорена инфлация, смятат експертите.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за търговия с акции.

Още по темата:

Турция се насочва към нова валутна криза

Турция на път към фалит?