България има нужда от неотложна данъчна реформа, категорични са учените от Института за икономически изследвания при БАН, които представиха днес поредния годишен доклад за развитие на икономиката.

За промени обаче липсва политически консенсус, призна доц. Виктор Йоцов, въпреки че всички съзнавали, че трябва постепенно да се увеличава тежестта на подоходното данъчно облагане. Според икономистите от БАН проблемът не е толкова дали данъкът ни е плосък или не, а дали е 10-15 или 20 процента. Като аргумент, че е небоходимо повишаване на преките данъци, е тенденцията, че социалните разходи нарастват и все повече средства отиват от бюджета към НОИ. В същото време се предлага да намаляват косвените данъци.

„Не може само да се хвалим с ниски данъци без да стои нищо зад тях и да не можем да привличаме инвестиции. Тогава каква е ползата от ниския данък? Косвените данъци също трябва постепенно да намаляват, а да се повиши  ролята на имущественото облагане", обясни доц. Йоцов.

По думите му имаме неблагоприятно съотношение между преки и косвени данъци, плюс отказ от дискусия за данъчната политика.

Според доц. Йоцов изключително притеснително е, че само за две години България е удвоила държавния си дълг като по-голямата част от него е външен. Проблемът бил не толкова размерът на дълга, колкото темповете, с които той нараства, и най-важното - че не знаем за какво се разходват тези средства по начина, по който ги гласува Народното събрание.

В момента ръстът на парично предлагане не стимулира растежа на икономиката, смятат учените от БАН. Финансовата система успешно преживя кризата с КТБ, но банковият надзор трябва да бъде реформиран, препоръча гл. ас. Емил Калчев. Той посочи, че паричният сектор през последните години остана стабилен, включително след банковата паника в България от лятото на 2014 г. и фалита на  КТБ.