БСП предлага въвеждане на необлагаем минимум до размера на минималната работна заплата. Над минималната заплата до 1000 лева данък ще бъде в размер на 10% за горницата. На практика това означава, че хората с доходи до 1000 лева ще заплащат 10% само за сумата, която надвишава размера на минималната работна заплата. Това заяви на конференция днес депутатът от левицата Румен Гечев, цитиран от darikfinance.bg.

Той уточни, че 17% ще бъде данъкът за хората с доходи от 1000 до 2000 лева, 22% за тези между 2000 и 5000 лева, 25% за доходите от 5000 до 10 000 лева и 27% за лицата с доходи над 10 000 лева.

Важно е да се отбележи, че съответният данък е само за горницата над определените в скалата стойности. Това означава, че при доход от 2500 ще трябва да заплатим 10% за доходът от размера на минималната заплата до 1000 лева, 17% за парите от 1000 до 2000 лева и 22% за средствата от 2000 до 2500 лева.

Авторът на законопроекта за промяната Румен Гечев посочи, че няма развита страна, която да е станала такава с плосък данък.

Той цитира редица научни изследвания, които оборват тезата, че по-ниските данъци водят до по-висок растеж. Според Гечев с единната ставка на данък върху доходите, корпоративен данък и ДДС на практика сме се отказали от фискална политика. Същевременно сме в паричен съвет, така че нямаме и монетарна политика. В такъв случай за каква икономическа политика можем изобщо да говорим, попита той.

Румен Гечев оспори и тезата, че в резултат на въвеждането на плоския данък са се увеличили постъпленията в бюджета с 20%.

Той е категоричен, че става дума за номинално увеличение, което се дължи на инфлация и на икономически растеж в периода, когато плоският данък беше въведен.

Друг аргумент на Гечев е европейският опит, като в момента средната данъчна тежест в Европа е около 45 - 48%, а има и страни с над 50%. Според него чуждите инвеститори се интересуват от инфраструктура, работна сила и т.н., а не от ниски данъци.

Авторът на прогресивната скала, предложена на Народното събрание, е категоричен, че тя ще доведе до приходи от около 130 до 300 млн. лева в държавния бюджет. Косвеният ефект пък ще бъде повишено потребление, тъй като най-бедните хора не пестят, а веднага инвестират своите пари в храна, дрехи и др.